Българин със свидетелски разказ от Украйна: Никакъв ред. Баща плачеше, че детето му два дни не е яло

Заради военните действия в Украйна вече има напрежение и по границите. Много семейства се опитват да избягат от обстрела, търсейки убежище в по-спокойна държава. От друга страна, не малко българи се опитват да приберат свои близки и роднини от размирните територии. През българо-румънската граница при Русе от вчера започнаха да преминават украински автомобили, но днес трафикът значително се увеличи.

Русенецът Георги Георгиев още вчера тръгна към Украйна, за да прибере децата си, които са при майката на съпругата му. Днес вече пътува в обратна посока, но както сам ни разказа, пътят му никак не е лек. И не само неговия.

Положението е изключително сериозно по отношение с бежанците. По два, три дни стоят. Никакъв ред. Плачеше един баща...просто детето му два дни не е яло. Хората са хора, всички отделихме, дадохме. Когато има човеци, всичко е добре. Почти сме на 500 метра от Румъния, опашката е в седем-осем реда, около 10 км. Аз ги засякох. Но ето ги капишончетата, стоят и така. Не знам, почти съм без думи! Ситуацията е наистина тревожна!, казва Георги Георгиев.

През българо-румънската граница при Русе непрекъснато преминават украински автомобили и броят им с всеки час расте.

Сергей Поянов е на път със семейството си от вчера. Чули са взривовете, видели са разрушенията. Тежко му е, защото в Одеса са останали родителите им, домът им е там, а в града непрекъснато се стреля. Но са решили, че това е най-правилният избор.

Започна истинска война. Вчера се събудихме в 5 ч сутринта от взривове. Ние живеем в Одеса. Имаме малки деца и решихме да вземем най-необходимите вещи и да заминем, за да спасим живота на децата. В Одеса атакуваха няколко обекта. В момента вървят истински битки, има техника. Доколкото разбирам Херсон е завладян. И в Киев, там ситуацията също е сериозна… Не знам дали атакуват граждански обекти. Има различни данни. Но много граждани вече загинаха, защото ракетите летят. За съжаление в 21 първи век сме изправени пред такава ситуация, казва Сергей Поянов.

Семейството на Сергей Поянов пътува за Гърция. Живели са там няколко години и имат приятели. Това на първо време. А после накъде не знае.

Не знам какво да очакваме. Не зная, този човек, който е организирал всичко това, той е полудял. И цялата негова свита… Нямам надежда, ако западните партньори не помогнат. Не знам как всичко това ще свърши, допълва Сергей Поянов.

Роман Ткач живее със семейството си в град Черновци. Макар и да са далеч от размирните зони, на румънската граница, оказва се, че се стреля и близо до тях, защото на 140 километра има летище.

Война. Бомби. След като видяхме новините сутринта, тръгнахме със семейството. Не искахме да останем под бомбите. И бягаме, при роднини… Ние сме от Черновци. Нас, слава Богу, не са ни обстрелвали, но наблизо е град Ивано-Франкивск, бомбардираха летището там. Ние не искахме да чакаме и нас да започват на ни обстрелват. С жена ми решихме с двете деца да избягаме от бомбите, казва Роман Ткач.

Тръгнали са към София. Там ги очакват приятели и роднини. Приели ги с отворени обятия.

Позвънихме им и те казаха: Разбира се, заповядайте. Има къде да живеете, какво да ядете, допълва Роман Ткач.

Но само това не е достатъчно. Роман иска да има бъдеще и за децата му.

Пътуваме и през цялото време си говорим децата растат, какво бъдеще ще имат в Украйна. Просто сме в шок. И не знаем какво да им кажем. А те ни питат: какво ще стане после, татко, мамо? Какво ще правим? Не зная, Само Господ знае, казва Роман Ткач.

На граничния пункт, но в обратна посока, чака Анатолий Иванов. Кара товар към Украйна. И е притеснен, защото там, казва, вече е истинска война.

Имах курс до България и сега се прибирам. Връщам се в една друга Украйна. Аз имам семейство там. И се прибирам, казва Анатолий Иванов, шофьор.

Анатолий не иска да има война. Надява се по-скоро да се намери решение. Категоричен е обаче, че Украйна е независима държава и такава трябва да остане.

Всичко, което показва руската телевизия, всичко е провокация. Всичко е съвсем различно. Русия казва, че не стреля с ракети, но това не е вярно. Те воюват със пълна сила. И лъжат своите хора. Това е много лошо. Те казват, че украинците стрелят по своите мирни жители, а това не е така. Просто е страшно, допълва Анатолий Иванов, шофьор.

През граничните пунктове скоро ще минат и автобусите, изпратени от Външното министерство, за да приберат сънародниците ни, които в момента са в Украйна.

Екип на БНТ-Русе