Берлин "Александерплац"

Драма

По едноименния роман на Алфред Дьоблин

Режисьор: Бурхан Курбани
В ролите: Велкет Бунгуе, Йела Хаасе, Йоахим Крол и др.

РОМАНЪТ И ФИЛМЪТ

Двойнствеността в човешката природа е разкрита в сложен пъзел на голяма сцена - в подземния свят на Берлин или във всеки голям град с многобройно население, политически катаклизми и... вечни пороци.

Романът "Берлин Александерплац"(1929) на Алфред Дьоблин за първи път е екранизиран две години след издаването си - през 1931, близо до събитията, с участието на автора в сценария и с режисьор Пийл Юци. 50 години по-късно, през 1980, се появява серийна екранизация от режисьора Райнер Вернер Фасбиндер.

Почти 100 години по-късно Бурхан Курбани предлага тази съвременна вариация на романа - с мигрантски сюжет, представена от германски режисьор с афганистански произход и от португалски актьор с гвинейски произход в главната роля, също както и героят му.

Ефектът от адаптирането на романа в съвременността не може да стопи и преначертае мащабите на историята. Заслугата е на писателя Алфред Дьоблин - германец, описал случващото се от началото на ХХ век, което не е само в Германия. Сцената е световна. Пороците нямат националност и избор на територия, те са навсякъде, но не всеки може така майсторски да ги опише и така трудно да ги заснеме. Не всяка литература се побира в един дори 3-часов филм като този. Фасбиндер стига до 15 часа по епизоди в телевизионен сериал и пак не обхваща цялата болезнена картина на човешката невъзможност, събрана в романа. Модерният реализъм в литературния оригинал свързва картината от Ваймарската република с една белязана човешка съдба в опит за по-добър живот - с пропадане в подземието, раздвоеност в привличането, неопределеност на половете, манипулация и безизходица в поробен и порочен свят, най-лесно и общо обосноваван от далечните наблюдатели като "митологична трагедия".

Митът всъщност е самият Човек с неговите потребности, грехове, вяра, сделки и и заблуди, толкова диаболични, че и "Фауст" би се оказал "малък" за пълзящия кошмар.

СЮЖЕТ

30-годишен мигрант от Гвинеа Бисау, Западна Африка, нелегално преминава с лодка през Средиземно море до Южна Европа. По пътя е загубил любимата жена Ида, но все още се надява да стигне до по-добър живот от този, от който бяга. Вече се намира в Берлин, името му е Франсис, но се представя за Франц (също като героя от романа, който в началото на ХХ век е затворник, без право на нов живот в собствената си родина).

В началото на ХХІ век Франсис е мигрант, без работа и самоличност в чужда държава. Настанен е в хостел с мнозина други като него. Без документи и право на труд, те работят незаконно по строежите, а около тях се навъртат пласьорите, които предлагат и по-лесни безотчетни начини за временно оцеляване, без грижи за...смърт.

Така Франсис, колкото и и да е убеден, че е добър човек, стига до шефа на подземния свят Пумс, за когото работи нестабилният психопат Райнхолд - невротик, сексманиак, дилър на дрога и трафикант на хора. Първоначално Франц е нает да готви и да придружава момичетата, които минават през дома му всеки ден. Райнхолд лесно ги прелъстява, но бързо се отегчава, понякога и преди секса, за което трябва да се погрижи Франсис. Проблемът е сериозен.

Райнхолд е прикрит хомосексуалист и воайор. Франц е на негово разположение за всичките му извращения, без да съзнава, че споделя с дявола своите най-искрени мечти и желания. Няма да ги постигне, а ще загуби и ръката си точно с негова помощ, така че лукавият партньор да може още по-лесно да го води към...Ада.

Единствените близки и светли срещи са със собственичката на порноклуба - нигерийката Ева, и с наивната проститутка Майце. И двете жени не могат да спасят Франц от кръга, в който те отдавна се въртят - без съпротива и без илюзии.

(...) Разказът се води от гласа на жената, която може би наистина обича Франсис...

*За разлика от романа, където финалът е категоричен, филмът предлага малка надежда.

Златна Романова

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ

Номинация "Златна мечка" за най-добър актьор на Велкет Бунгуе от Филмовия фестивал в Берлин (2020)
Награди за най-добри актьори на Албрехт Шух и Велкет Бунгуе от Артфестивала в Батуми, Грузия (2020)
Награда за най-добър композитор на Даша Дауенхауер от Европейските филмови награди(2020)
Сребърна награда за най-добър игрален филм и Награди за поддържаща роля на Абрехт Шух, музика на Даша Дауенхауер, сценография на Слир Бюр и операторска работа на Йоши Хаймрат от Германските филмови награди (2020)
Награди за музика на Даша Дауенхауер и монтаж на Филип Томас от Германската филмова критика (2021)
Награда "Бронзов кон" за филм на режисьора Бурхан Курбани и награда "Алуминиев кон" за главна роля на Велкет Бунгуе от Филмовия фестивал в Стокхолм (2020)