Бившият израелски премиер Ехуд Олмерт: Израел трябва да приеме споразумение с две държави

Научени ли са уроците от миналото? За последно през 2006 година израелски войници стъпиха на ливанска земя. Заповедта издава тогавашният премиер Ехуд Олмерт. С него разговаря Тоня Димитрова.

Ехуд Олмерт застава начело на правителството на Израел през 2006 година като лидер на центристката партия "Кадима" на Ариел Шарон. Първото предизвикателство идва само няколко месеца по-късно, когато Хизбула отвлича двама израелски войници и убива други трима. Това слага началото на Израело-ливанската война срещу Хизбула. Подава оставка като премиер заради корупционни обвинения и след него идва на власт Бенямин Нетаняху. През 2008 година отправя последното предложение за мир с палестинците, което те отхвърлят.

Вече се обявихте против сухопътна операция в Израел. Защо мислите, че това е грешка?

Не виждам никакво предимство за Израел със сухопътни действия. Със сигурност трябва да изтласкваме Хизбула от границата. Докато Хизбула има присъствие там, жителите на северен Израел няма да могат да се завърнат по домовете си. Но предпочитам да се води диалог с ливанското правителство чрез посредничеството на Америка. Така да се постигне споразумение, което ще позволи Хизбула да се изтегли напълно  от тази част на страната и да се създаде нов политически компромис там.

Научени ли са сега уроците от сухопътната инвазия в Ливан, която вие наредихте през 2006 година?

Операцията през 2006 година не беше основно сухопътна. Тя беше маргинална, малка и незначителна. Основната част от операцията бяха въздушните атаки срещу ракетните установки на Хизбула, въздушната операция срещу щабквартирата на Хизбула в Дахия в Бейрут.

Въпросът сега е коренно различен. Ако бяхме започнали тази операция на 8 октомври 2023-та може би щеше да е различно. Но говорим за 11 месеца на насилие. Ето защо нещо, което можеше да се направи по относително гладък и лесен начин на 8 октомври 2023-та година е много по-сложно на 08 октомври 2024 година.

Видяхме подготовката за тази сухопътна операция - елиминирането на лидерите Хизбула, на шейх Хасан Насрала. В началото на войната ръководството на Хизбула не беше ликвидирано?

Не мисля, че елиминирането на Хасан Насрала е предпоставка за сухопътна операция. Преди година имаше възможност за много по-бърза операция. Въпросът е каква е крайната цел с тази операция. Не мисля, че ако искаме да поведем война ще унищожим врага. Не трябва да оставаме в Ливан много дълго време, особено с наближаването на зимата.  Това, което можеше да се направи с много бърз блицкриг, сега е доста по-сложно.

Казахте, че са нужни преговори с ливанското правителство, но не е ли Хизбула далеч по-силна и влиятелна от правителството? Говорите и за изтегляне на Хизбула от южната част на страната и разоръжаване. Това е част от резолюция 1701, която беше приета от Съвета за сигурност на ООН още през 2006 година и не е приложена. Как виждате прилагането и сега?

Хизбула със сигурност е по-агресивна от ливанското правителство, но трябва да се има предвид, че през последните няколко седмици организацията претърпя тежки, мащабни загуби в резултат на израелските операции - атаката с пейджърите и уоки-токитата, ударът срещу щабквартирата в Дахия и елиминирането на военните командири и разбира се, Насрала. Хизбула днес е много по-слаба, по -опустошена в сравенние с преди две или три седмици. Така те може някак да търсят начин да стигнат до споразумение, защото погледнато от страни - продължаването на тази военна операция ще нанесе огромни щети на Хизбула и дори може да ги унищожи и със сигурност не това искат те.

Виждаме как Израел нанася удари по всички вражески позиции, не само в Ливан, но и в Сирия и Йемен. Каква е стратегията, каква е крайната цел?

Ако говорим за Йемен и хутите - ние все още не знаем откъде идват те, обстрелват ни с балистични ракети на разстояние от 2 хиляди километра от началото на войната и разбира се, трябва да се защитаваме. Същото важи за гр,пировките в Сирия и Ирак. Всички те са новопоявили се играчи, които се опитват да пробият и да намерят място в този конфликт. Със сигурност военните действия и операции се разрастват до крайни нива и то напълно ненужно.

Фундаментално, както казах, има диспути между нас и ливанското правителство за някои гранични точки, които те твърдят, че са техни. За това трябва да се преговаря. Надявам се да изчистим различията, но това не може да стане с насилие.

Ако няма обширно споразумение, то Хизбула ще бъде унищожена, инфраструктурата в Ливан разрушена и ливанското правителство ще падне. Ние също ще страдаме от подобна конфронтация, но не и толкова, колкото Хизбула ще страда. И в техен интерес, и в наш е да се избегне конфронтацията.

Кой или каква е основната пречка да се седне на масата за преговори?

Пречката е Хизбула, която през последните 30 години не иска да сяда с Израел на маса, иска да атакува Израел. Опитват се постоянно, безкрайно. Дойде времето Хизбула да се върне там, където беше, преди да е прекалено късно и прекалено опасно за всички тях.

Последното мирно предложение от Израел към палестинците е ваше. Така известния мирен план "Олмерт". Тогава палестинците отказаха. Сега в по-изгодна позиция ли са те, за да преговарят с Израел?

Не мога да говоря за палестинците. Мога да кажа, че неотдавна с бившия външен министър на палестинската автономия и посланик в ООН - д-р Насър Кидва, излязохме със съвместно предложение за общо споразумение между израелци и палестинци за създаване на две държави. Дошъл е моментът - палестинците и израелското правителство трябва да са готови.

Какви са детайлите на това предложение?

Израел трябва да приеме споразумение с две държави, няма алтернатива и това трябва да стане ясно. Не можем да продължаваме да сме окупатори на територии, не може да продължаваме да отричаме на палестинците правото им да се самоопределят. Палестинците не може да продължават с този терор - нито на юг, нито на север, нито в централна част на Израел. те трябва да направят необходимите отстъпки, ние също и да седнем и да се разберем и основно да приемем принципите, които вече очертах в плана за мир през 2008-ма.