Болката на света – специално интервю със световноизвестния лекар Габор Мате 

Здрав ум в здраво тяло. Габор Мате го знае по-добре от всеки. Роден в Унгария, емигрира в Канада в периода след Втората световна война. В продължение на десетилетия специализира в лечението на психотравми и зависимости. Книгите му се четат по цял свят. Вярва, че травмата е невидимата сила, която оформя живота ни.  

Документалният филм "Мъдростта на травмата", излъчен през миналата година, проследява отблизо срещите му с човешки истории и поставя акцент върху душевното здраве. Според Мате обаче модерната медицинска практика не разбира връзката между ума и тялото. 

„Психичното здраве преди не се обсъждаше, особено в Източна Европа. Отраснал съм в Унгария и по време на комунистическия режим нямаше психични заболявания. Т.е. имаше, но не говорехме за тях. Добре е, че отворихме тази тема. Много проучвания показват, че травмата, трудностите и стресът повишават риска от развиване на психоза, нарушение на вниманието, депресия, тревожност и всякакви проблеми. Но когато хората развият психично заболяване, повечето от тях просто получават хапче. Никой не ги пита за живота им, за болката им, за детството им", казва Мате. 

През последните две години и половина бяхме свидетели на много страдание - първо беше пандемията, сега войната. Мате наблюдава как тези събития са се отразили на душевното здраве. 

„След пандемията, поне в Северна Америка, се увеличиха насилието, самоубийствата, наркоманиите. Защо? Защото хората под стрес стават по-агресивни и искат да „избягат" повече в пристрастявания. Особено мъжете започват все повече да нараняват съпругите и децата си. За други, пандемията бе възможност да бъдат по-близко до децата си, да се свържат отново, да изградят по-добри отношения. Така че влиянието за много хора ще бъде негативно, но за някои – позитивно", разказва световноизвестният лекар.

Преживява ли обществото ни колективна травма? Според Мате - най-вероятно да. Но вярва, че ще отнеме години, докато погледнем назад и напълно осъзнаем през какво сме преминали.  

„По време на пандемията разбрахме колко се нуждаем един от друг. Освен това тенденцията към изолация се увеличава. Хората са все по-самотни. Пандемията ни показа, че психичното здраве зависи от връзката помежду ни. Мозъците ни функционират заедно. Ако си извлечем поука и създадем програми, институции и отношения, насърчаващи връзката между хората, то няма нужда да сме травмирани. Ако не си научим урока, то ще бъдем", казва Мате. 

Поуката, изглежда, не е стигнала до всички. В условия на война на преден план излезе усещането ни за съпричастност. Но други отговориха с агресия към онези, които търсят спасение. 

„Най-развитите връзки в мозъка дават на човека способността към проницателност и състрадание. Далеч под тях имаме мозъка на влечуго," казва Мате.

„Когато сме уплашени, навлизаме в защитно-агресивно състояние, при което искаме да избухнем и нараним някого. Има сили и политици, които разпалват страха, че определени групи хора са врагове, че са с друг цвят или друга религия, че ще ни залеят и ще постигнат надмощие над нас. По този начин страхът се превръща в средство за набиране на поддръжници и контрол", смята психотерапевтът. 

Въпреки болката и общественото разделение, у Мате надделява вдъхновението от човешката доброта и загриженост. 

„Вдъхновяващо е да видим как хората посрещат украински бежанци в домовете си. Непознати предлагат подслон и прехрана. Неправителствени организации помагат на бежанци с всякакъв цвят на кожата. По време на пандемията обикновени хора си подадоха ръка. После дойде реакцията на общественото здравеопазване с разработването на ваксини. Знам, че има много спорове относно прилагането на ваксините, но фактът, че учени от цял свят работиха заедно, за да развият нещо, което да защити човечеството - това е вдъхновяващо." 

Как можем обаче да създадем по-състрадателно общество? За да отговори на този въпрос, Мате се обръща към думите на Достоевски. И един конкретен цитат от романа "Идиот". 

„Достоевски пише, че състраданието е „най-важният и може би единственият закон на битието на цялото човечество". Състраданието ни е в природата, дори животните изпитват състрадание. Плъховете в лаборатория дори биха си създали неудобство, за да помогнат на други плъхове, което е невероятно. Не защото изпитват състрадание, а защото бозайниците са състрадателни спрямо вида си. Така че да, можем да бъдем по-състрадателни, да се отнасяме по-добре към децата си, но трябва да осъзнаваме всички сили, които ни бутат в другата посока, и да отстояваме, поне в личния си живот, доколкото можем, да не приемаме ценностите на системата", споделя Мате.

"Сега трябва да си зададем този въпрос. Наистина ли ни е писано да се конкурираме един с друг, да бъдем егоистични и индивидуалистични? Това в услуга ли е на нуждите ни като хора? От гледна точка на психично и физическо здраве – не. Трябва да си зададем някои много сериозни въпроси относно начина, по който ръководим обществата си", казва Габор Мате.

Автор: Петър Георгиев 

Оператори: Димитър Славов, Иван Антонов 

Монтаж: Вероника Петрова 

Режисьор: Миглена Атанасова