Босна и Херцеговина - поле за влияние на руската политика

Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиян Шмид подаде оставка. Смята се, че оттеглянето на бившия германски дипломат е победа за лидера на местните сърбски сепаратисти Милорад Додик и на Москва. Наследник на Шмид може да бъде италиански дипломат работил в Москва и близък до Вашингтон.

Вижте интервюто на Николай Кръстев с бившия босненски посланик в Русия Енвер Халилович.

Г-н Халилович, кои са според Вас са истинските причини за оставката на Върховния представител в Босна и Херцеговина, господин Шмит?

Истинската причина за  оставката на г-н Шмит е , че всъщност му изтича мандатът, с който е назначен. Той е от 2021 г. и тези дни трябва  да изтече мандата му .  От друга страна, той е напълно наясно, че няма подкрепа в нито една от общностите в Босна и Херцеговина, че той практически не задоволи елементарни потребности и не изпълни елементарни свои задължения за засилване интегритета и  суверенитета на Босна и Херцеговина. Той със своето пасивно поведение, а дори в един момент и с усилването на етноцентризма и етническите политики в Босна и Херцеговина, работеше по същество против нейните интереси. Неговото отпътуване от Босна и Херцеговина е много приемливо за всички, очаквано е и няма никакво особено разочарование нито какъвто и да било страх от това.

Дали зад оставката има икономически причини, например свързани с изграждането на Южния интерконектор, или пък все пак това е победа на Милорад Додик?

Не, въобще не мисля, че е победа на Милорад Додик, нито мисля, че е в такава степен по същество, не знам, не вярвам да е в такава степен принуден да подаде оставка заради южния интерконектор, заради собствеността, заради нерешения въпрос за собствеността в Босна и Херцеговина. Той просто разбра, че не е желан нито от една от страните в Босна и Херцеговина, а и в международната общност няма особен авторитет и доверие. Мисля, че що се отнася до него, той постъпи мъдро като подаде оставка от мястото на Върховен представител. Така че не вярвам, че става дума за проблеми, свързани със собствеността и имотите във връзка с Южния интерконектор. Много анализатори подчертаваха в Босна и Херцеговина, че законът, който прие парламентът на Босна и Херцеговина, и договорът, който бе подписан с Хърватия, имат определени правни несъответствия и дори противозаконно съдържание.  Мисля, че ние сме имали много подобни ситуации, които са били незаконни  и много по-тежки от тази или от въпросите, свързани с държавната собственост по повод на преминаването на Южния интерконектор. Така че, аз мисля, че за него това беше добър повод  да подаде оставка.

Той създаде със своята неангажираност и  бездействие цялата тази политическата ситуация в Босна и Херцеговина през последните години. Неговото бездействие не се изразяваше само в това, че не е вземаше определени решения, но и че политически не координираше и в достатъчна степен не съгласува различните  политически процеси и различните политически искания, които се отнасяха към Босна и Херцеговина . Така се укрепваха онези сили, които са против политическата интеграция и които водеха до засилване на етно-центристките политики в Босна и Херцеговина.   И неговото бездействие  беше в полза на засилването на етническото разделение, а не в полза на каквото и да е сближаване.                    

 Г-н Халилович, преди няколко седмици в региона на Западните Балкани беше на посещение руския заместник-министърът на външните работи, г-н Глушков. Това е първо посещение на руско официално лице в Западните Балкани след началото на руската война в Украйна. Как трябва да го възприемем?

Руската федерация затруднява интегритета и суверенитета на Босна и Херцеговина вече много години, функционирането на международната общност - Съвета за прилагане на мира и Съвета за сигурност на ООН, по отношение на европейската и атлантическата интеграция на Босна и Херцеговина.  Така че, това е само продължение от досегашната руска политика.  Босна и Херцеговина е само елемент за Руската федерация за затрудняване на интеграцията и към Европейския съюз и  възпрепятства процеса по интеграцията и приемане на закони в Босна и Херцеговина, които ще отворат пътя и в тази посока . Това  е опит забавяне и съответно намеса и политическо влияние на Руската федерация върху Европейския съюз чрез Босна и Херцеговина. Знаете, че Руската федерация има напълно несиметрични отношения спрямо територията на местната  Република Сръбска в сравнение с отношенията към Федерацията Босна и Херцеговина. Това отношение съществува още  от преди  и се развиваше по време на войната на Босна и Херцеговина за независимост, през 1992 година. То продължава и до днес.                              Руската федерация на територията на Босна и Херцеговина не води политика за укрепването и, а напротив работи за нейната дезинтеграция и федерализация.                             Тя абсолютно некритично застъпва мненията и поддържа сепаратистката политика на Милорад Додик  и неговото правителство и на структурите му в Босна и Херцеговина,  с което показва, че Москва никога не е преставала с това си влияние на Балканите, дори в момента, когато тя извършва агресия срещу Украйна.

Преди дни Милорад Додик беше в Москва, на Парада на победата. Какво означават тези срещи на Додик с Путин? Укрепват ли те позициите му в Босна и Херцеговина, или не е точно така?

Преди всичко, да си на събитие за честване на победата над фашизма в държава, която в момента води война против една суверенна и международно призната държава, Украйна спрямо която се държат по подобие на, нацистите е неприемливо.  Руската федерация намира за подходящо да празнува, да бъде носител на прославянето на победата над фашизма, което е абсурд, политически абсурд и всяко събиране в този момент е безсмислено. Отиването на Милорад Додик при Путин носи политически и естествено резултати лично за него, което му носи печалба. Така  той засилва позициите си по време на изборите, чрез подкрепата, която му дава Владимир Путин. Но що се отнася до цялата Босна и Херцеговина, това му  помага, в усилията за разграждането на Босна и Херцеговина.Това е същата връзка, която Русия поддържа с още няколко така наречени замразени конфликти в Абхазия, Осетия, Приднестровието, и до неотдавна Нагорни Карабах. Това е същият тип руска политика към тези територии, каквато Руската федерация водеше още от 90-те и до днес спрямо Босна и Херцеговина и преди всичко спрямо местната Република Сръбска.  Така че, това е само един показател за присъствието на Руската федерация и днес на Балканите целяща, да  спре европейската интеграция на Босна и Херцеговина в ЕС и съответно атлантическата и интеграция.