Чай в пустинята

Драма

Режисьор: Бернардо Бертолучи

В ролите: Джон Малкович, Дебра Уингър, Кембъл Скот, Ерик Ву-Ан, Джил Бенет, Тимъти Спол и др.

Художник на истории във филми, Бернардо Бертолучи рисува картина на пресъхваща връзка, с мъчителен опит за събуждане на страстта, някъде далече - в пустинята. Историята е полубиографична, по роман на Пол Боулс. Джон Малкович и Дебра Уингър са в главните роли, кореспондиращи на самия автор и на неговата съпруга Джейн, напуснали Ню Йорк през 1939, на път за Северна Африка, с надеждата "да възродят пламъка в своя брачен живот".

"Чай в пустинята" е втори филм в ориенталската вълна на режисьора - между "Последният император" и "Малкият Буда", като отново се върти еротиката от "Мечтатели" и "Открадната красота".
Мястото на действие трябва да е Алжир, но снимките били на разни места - Мароко, Танжер, Нигер и др.

"Чай в пустинята" вдъхновява Стинг за песента му "Чай в Сахара" (или "Пустинна роза"). Традиционно за филмите на Бертолучи, оператор е Виторио Стораро, музиката е на Рюичи Сакамото, този път и с участие на Ричард Хоровиц...

Сюжет

1974 година. Композиторът Порт Морсби и съпругата му Кит се отправят към Северна Африка, в търсене на някакъв стимул за връзка. След деветгодишен брак тези изтънчени американци не могат да живеят заедно.

Порт повече от година не може да напише и нота. А Кит се надява на чудо, за да го накара отново да й принадлежи. В Мароко към тях се присъединява Джордж Танър, който е очарован от двойката, особено от Кит.

Стимулиращото пътешествие обаче не ги сближава....

Порт неприлично изпробва арабски проститутки, докато невротичната му съпруга Кит флиртува с Танър и след пиянско забавление във влака двамата преспиват.

Кит живее в страстта, има нужда да общува и изпитва това, което не може да се случи на Порт. В неговите очи личи болката от спомените. Мълчанието е неговата защита, спасението е във вътрешното му уединение.

Той няма нужда от никого, активно безразличен и привързан към нищото. Но и двамата мислят, че са осъдени да бъдат заедно.

Кит е сетивна и действа, Порт е сдържан и бездейства. Камерата ги рисува със светлината: "на него принадлежи слънцето, на нея - луната". (В други романи е обратното).

Кризата между тях се задълбочава и от самото място. Далече от дома, на друг континент, заобиколени от различията и хаоса в непознат свят, те са безпомощни чужденци, чиято най-лесна стъпка е да се оставят на течението...

Порт се разболява, Кит не може да го спаси. Тя губи и себе си. Отдава се на бедуин и тръгва с кервана....

______________________________________________

Въпреки че е съсценарист на филма, авторът Пол Боулс по-късно разочаровано реагира: "Това не трябваше да се снима. Краят е идиотски, а останалото е доволно лошо".

Романът му е написан 41 години по-рано и е биографичен. За ролята на съпругата му Джейн Боулс (също писатeлка) се надяват Мелани Грифит, Елън Бъркин, Наташа Ричардсън, Джуди Дейвис.

За главната мъжка роля конкуренцията е малка. На екрана е претенциозно изследване на чувствата - с радостта от живота, която изчезва и с болката от смъртта, която започва..., независимо от различията между мъжа и жената.

Златна Романова

Наградите са стари и реални:

Награда от БАФТА за операторска работа на Виторио Стораро и номинация за сценография на Джани Силвестри /1991/
"Златен глобус" за оригинална музика на Рюичи Сакамото и Ричард Хоровиц и номинация за режисура на Бернардо Бертолучи /1991/

"Сребърна лента" за най-добра операторска работа на Виторио Стораро /1991/

Награда за оригинална музика на Рюичи Сакамото и Ричард Хоровиц от Филмовата критика в Лос Анджелис/1990/
Награда за най-добра операторска работа на Виторио Стораро от Филмовата критика в Ню Йорк /1990/