Да се преименува празникът 24 май реши парламентът на първо четене
Предаване: Култура.БГ, 20.10.2020
Преди дни парламентът прие на първо четене 24 май да се преименува. Предложението на Обединените патриоти е празникът вече да се нарича Ден на българската писменост, просвета и култура, а не както е сега - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Според депутатите от ВМРО настоящото име на празника е неточно, тъй като кирилицата е българска, а не славянска азбука. Те са на мнение, че трябва да се върнат българските корени на празника. Решението за преименуването на 24 май предизвика разнопосочни реакции в обществото. Последва и обществено обсъждане, организирано от парламентарната комисия по образование. Близо 30 учени, историци и учители взеха участие в дискусията. Дългогодишни изследователи на писмеността започнаха дискусията с научни аргументи, че назоваването на писмеността само като българска стеснява измеренията на приноса на Средновековна България за християнизирането на всички славянски народи и го свива само до кирилицата. А това означава да се отречем от приноса ни за европейската цивилизация заради патриотични залитания. Част от учените посочиха като проблем пропускът на имената на Кирил и Методий в името на празника, други - че ако празникът приеме името български, ще се избегне общоевропейският дух. Като цяло преобладаваше мнението, че думата славянски трябва да остане. "Българската писменост и славянска култура" и "Българската азбука и славянската писменост" са други идеи, които се появиха по време на обсъждането. Засега не е известно кога ще е второто четене на промените в Кодекса на труда, в които е залегнала промяна на името.
Проф. Александър Николов и проф. Кирил Топалов изложиха в студиото на "Култура.БГ" своите аргументи за и против промяната в името на празника на 24 май. Вижте ги във видеото.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News