Дъщерята на овчаря

Детски куклен спектакъл

Проект на Симона Нанова и Мирослав Гайдошик

Сценарий и изпълнение: Симона Нанова
Режисьор: Ваня Иванова
Оператор и постпродукция: Мирослав Гайдошик
Сценография и графичен дизайн: Десислава Петкова
Кукли и сценична среда: Емилия Ковачева
Художествено осветление и пространство: Театър Ателие 133

"Дъщерята на овчаря" е куклен спектакъл от поредица "Приказки от старото дърво", представени в цикъл от екранизации на поучителни истории с послания - за повече доброта и мъдрост. Други приказки от поредицата са "Неродена мома" и "Приказка за солта".

Проектът "Приказки от старото дърво" е създаден по идея на Симона Нанова в съавторство с Мирослав Гайдошик и с подкрепата на Ваня Иванова, Емилия Ковачева, Христина Арсенова, Десислава Петкова и Театър "Ателие 133".

Реализацията е по Програма "Творчески инициативи 2020" на Национален фонд "Култура".

"Дъщерята на овчаря"

Знатен болярин изпратил сина си по света - да си търси невеста. Заръчал му да не гледа богатство и знатно потекло, а уменията ѝ - да бъде добра къщовница и разумна стопанка. Синът наблюдавал момите на селската чешма, но не харесал нито една.

Тъкмо се отчаял, когато една старица му разказала, че има още една мома, дъщерята на овчаря. Тя била красива и умна, но бедна за неговото болярско потекло. От друга страна баща ѝ не бил склонен да я даде за невяста срещу слава и пари, а само срещу занаят за поминък. За да я спечели, болярският син трябвало да се изучи, но никъде не го взимали, пък и той не бил готов да отдели цели три години, нищо че "работата иска време, учение и търпение". Накрая все пак се научил да плете кошници. Показал своя труд на овчаря, той го одобрил и му разказал своята история. Той невинаги е бил беден овчар.

Някога бил цар на Скития, но алчността го погубила - хазната му била пълна, а той все искал още и още, народът изнемогвал от данъци, властта му отслабнала и съседният цар покорил земите му, а той избягал през подземен тунел и се озовал в това село, където го взели за овчар, понеже нямал никакъв занаят.

Задомил се повторно, местните го уважавали за труда му, а безценното съкровище била неговата дъщеря. Затова сега искал да я задоми за способен младеж, защото "Богатството днес го имаш, утре го губиш. Занаятът остава завинаги". Съгласил се с мъдростта му болярският син и излязъл да посрещне своята избраница, която носела кошница, пълна с плодове.

Поука: Ценните плодове се раждат от труда и познанието.

Приказки от старото дърво: Приказка за солта