Приказка за солта

Детски куклен театър

Проект на Симона Нанова и Мирослав Гайдошик

Сценарий и изпъление: Симона Нанова
Оператор и постпродукция: Мариклова Гайдошик
Сценография и графичен дизиайн: Диселива Петкова
Кукли и сценична реда: Емилия Ковачева
Режисьор: Ваня Иванова
Художестевно осветление и пространство: Театър Ателие 133

"Приказка за солта" е куклен спектакъл от поредицата "Приказки от старото дърво", събрани в цикъл от екранизации на поучителни истории с послания - за повече доброта и мърдост. Други представени приказки в поредицата са "Дъщерята на овчаря" и "Неродена мома".

Проектът "Приказки от старото дърво" е създаден по идея на Симона Нанова в съавторство с Мирослав Гайдошик и с подкрепата на Ваня Иванова, Емилия Ковачева, Христина Арсенова, Десислава Петкова и Театър "Ателие 133".
Реализацията е по Програма "Творчески инициативи 2020" на Национален фонд "Култура".

"Приказка за солта"

Един богат цар имал три дъщери - красиви и презадоволени. Нищо не им липсвало, а той с възхищение ги наблюдавал. Две от сестрите по цял ден се любували на своята красота в огледалото, а най-малката наблюдавала природата, четяла книги и търсела отгворите на толкова интересни неща. Като всеки баща, Царят се замислил за тяхното задомяване, а също и за старостта. Нищо не искал от децата си за грижите, но се тревожел дали наистина го обичат. Един ден решил да ги попита колко голяма е тяхната обич.

Първата дъщеря отговорила, че го обича колкото златото.
Втора признала, че го обича колкото скъпоценните камъни.
Само най-малката дъщеря отговорила, че го обича колкото... солта.

Неразбрал думите й, възмутен и обиден, царят я прогонил заради нейната неблагодарност. После задомил другите си две дъщери както подобава - за богати и прочути царе.

За прогонената дъщеря не се интересувал. Тя се лутала сама в гората и срещнала една стара баба, която я приютила и приела за своя дъщеря.
Къщурката й била на края на гората, на границата между две царства, и там често се отбивали разни благородници.
Един ден се появил и принцът на съседното царство. Запознал се с принцесата, харесал я, влюбил се и я поискал за жена. Но неговият баща отказал да го ожени за "дъщерята на бедна старица", а синът му заплашил, че ще стане монах. Загрижен, царят се упътил към къщата на бабата с предложение. Там го просрещнала принцесата с учтивост, после му разказала своята съдба. Царят бил изумен от нейната мъдрост, успокоен за потеклото й и доволен от избора на своя син. Благословил младите и вдигнали голяма сватба.

Поканили и бащата на прицесата, но само на него сервирали храна без сол. Накрая на тържеството той се възмутил, че трапезата била богата, но безвкусна. Така сам стигнал до извода на своята прогонена дъщеря, че "Солта е безценнна". Двамата си простили един на друг. А младоженците сложили по една торбичка сол в общия сватбен съд като символ на грижата за другия.

Приказки от старото дърво: "Дъщерята на овчаря"