Династията на Борджиите

Френската армия влиза в Рим. Преоблечен като отшелник-монах, Родриго Борджия посреща френския крал Шарл по време на молитва и успява да го заблуди в своята "смирена набожност и свещенодействие". И понеже короните се раздават от Рим, Папата му дава короната на Франция и Неапол. Шарл е смаян и доволен, но не тръгва без залог - Чезаре Борджия ще пътува с него не като легат, а като добре пазен заложник. Преди да тръгне, младият кардинал Чезаре, въпреки възхищението си, не успява да привлече Дела Ровере обратно в Двореца. Джулиано дела Ровере твърдо остава враг на Борджиите - до смърт. Останалите кардинали се връщат отново във Ватикана, но ще трябва да измолят от Папата прошка за бягството си не само с покаяние, но и с материални откупки във вид на "дарения за трона". Първи е секретарят Асканио Сфорца.

Междувременно братовчед му Джовани е отвлечен от Чезаре и Микелето, които бързо са избягали от френската войска, за да го докарат в Рим, където архиварят Букхарт трябва да открие прецедент, по който да сложи край на брака му с Лукреция. Родриго Борджия влиза в ролята на "Всевишния Съдник", който наказва грешници с онова, с което са прегрешили и прекалили. Джовани Сфорца е обвинен в "неконсумиран" брак заради..."импотентност", която трябва публично да бъде доказана, с помощта на две дебели и грозни проститутки. Сфорца се предава пред унижението и се отрича от мъжествеността си, с която всъщност не една нощ е обладавал съпругата си. Бракът е обявен за невалиден. Лукреция ражда тайно в манастира, където е поверена на грижите на любимата монахиня на Чезаре - Урсула Борнадео.

Всички очакват първия детски плач - майка й Ваноца, братята й, Джулия Фарнезе, дори баща й Родриго. Моментът изглежда трогателен за "едно голямо семейство" - с раждането на нов живот. По същото време, в Неапол, френският крал е посрещнат от Смърт. Кралството е осеяно и вони на трупове без гроб, струпани един върху друг навсякъде след жестокия танц на Чумата. Шарл разбира, че е излъган и няма да прости.