Донорството и битката за живот в България

Причината да няма развита трансплатация в България, това е липсата на политическа воля. През последните десетина години няма нито една правилна кампания за донорството, заяви Иван Димитров от Асоциация "Български пациентски форум" в "Денят запчова".

Във всяка една развита държава кампанията е най-важното нещо, и това да обясниш на хората защо трябва да направят хуманния акт, смята Димитров.
"Кампанията "Да, за живот", като кампания беше един политически фарс, едно говорене, без никакви действия и това се видя дори по време на кампанията", заяви той.

Сибила Маринова, регионален координатор за област Велико Търново, каза пред БНТ, че проблемите са доста, като основният според нея е липсата на добра организация на национално и на регионално ниво, защото между болниците няма установена необходима мрежа за комуникация и за работа. Според нея връзката между болниците се къса, а другото нещо е липсата на постоянна кампания.

Д-р Маринова смята, че българският закон за трансплантации на органи, тъкани и клетки е добър закон. "Той е направен по такъв начин че няма злоупотреби. Като цяло законът е добър", заяви д-р Маринова.
"Доверието като цяло към българския лекар в нашето общество е изключително ниско. В българският закон е предвидено приживе да се заявява несъгласие. Целта на кампаниите е да се води този разговор с близките си, но когато хората имат достатъчно информация какво е донорството, тогава те могат да вземат информирано решение", смята още д-р Маринова.

"Последните години унищожението на доверието в системата е в най-високия си пик, хората не вярват и на лекарите които ги лекуват, това води до липсата на тези разговори", допълни Иван Димитров.
Той също така смята, че нашият закон е същият както и на най-развитите държави и това е правилният закон. "Вариантът по презумция да бъдеш донор и твоите близки да кажат свотего решение е по-добрият и по-работещият", заяви Димитров.

Сибила Маринова коментира и мястото на лекаря в тази ситуация. "Трудно се води такъв разговор, труден от емоционална гледна точка. Ние не ги убеждаваме роднините близкият им да стане донор, ние им даваме възможност частица от техният билзък да продължава да живее и те да спасят човешки животи. Продължавам да вярвам, че това да дариш органи след смъртта си е последното добро нещо, които човек може да направи. Донорската карта няма юридическа стойност, целта е тя да ориентира близките, ако не е воден разговор преди това", заяви още д-р Маринова.

Иван Димитров каза, че е чувал хората да коментират как са чували, че трябва да дадаш пари на някой, за да получиш орган. "През цялото време сме се опитвали да обясним, че това не може да се случва и изведнъж виждаме, че това се случва и няма как да обясним, че донорството е хуманен акт, защото виждаш едни хора, които пренебрегват всички морални ценности, медициниски норми и правят неща, които не са редни и наистина са престъпления, ако се докаже това. Тези хора трябва да понесат цялата тежест на закона, за да няма съмнения в системата и в лекарите", категоричен бе Димитров.

Д-р Маринова смята, че има добра материална база и специалисти в България. Тя каза, че в момента около 1 100 човека чакат за трансплантации на човешки органи, цялата информация се съдържа в системата на Агенцията по медицински надзор, регистър на хората които са заявили несъгласие има също в тази агенция.

"Ние сме извън Европа по тази тема, за да се случат нещата трябва да има политическа воля, държавата трябва да проумее, че спасявайки животите на тези хора, това е най-хуманното нещо. За да започнеш да правиш добра кампания трябва да изчистиш плевелтта която съществува с подозренията, и да се започне една цялостна кампания, да покажем лекарите, които спасяват човешки жевота, първо трябва да върнем доверието в системата", заяви още Иван Димитров от Асоциация "Български пациентски форум".