Другият музей: Исторически музей - Панагюрище
Изяществото и силата на женското присъствие в Панагюрище
Документален филм
Сценарий: проф. Вера Бонева
Режисьор: Ралица Димитрова
Оператор: Пламен Герасимов
Продуцент: Б Плюс Филм
С подкрепата на Национален фонд "Култура"
С партньорското участие на Исторически музей Панагюрище
"Исторически музей - Панагюрище" е филм от поредица "Другият музей", често скрит за обществото и специалистите.
"Другият музей" е инициативен проект за популяризиране на по-малко разпознаваеми и по-слабо подкрепени с бюджетни средства музеи в България. Тези скрити национални богатства са представени в кратки филми - с виртуален тур, образователен разказ и модерни технологии за лесно запознаване на широката аудитория с историята и мястото.
"Исторически музей - Панагюрище"
За повечето българи името на Панагюрище е свързано със златни съкровища и героични въстаници, но в този разказ преобладват женските образи.
Яркото женско присъствие се открива в златни съдове, картини, скулптури и по стените на изписаните къщи. Архитектурата носи традициите на старите майстори, интериорът е типично възрожденски, но навсякъде присъства елегантостта на панагюрката. Трудолюбието й е пословично, както и желанието да се накичи по празници.
Влиянието на жената във възрожденския дух на Панагюрище е крехко и ненатрапчиво, въпреки че вглеждането в детайлите разкрива повече за ролята й, както и някои по-иносказателни послания.
Върху Деветте съда на Тракийското златно съкровище са изобразени богини - Атина Палада, Афродита и Хера. Парис трябва да реши коя е най-красивата. Втъкани по изящен начин, те придават на съдовете красота, загадъчност и изящество.
Жената присъства и във външната декорация на бита. През 1873 година богатият търговец Иван Леков нарежда да изографисат къщата му и на стената се появява характерното "Колело на живота", в което централният образ е женски. На външната стена на дома е изписан друг сюжет - на господин, цигулар и две дами, които се забавляват в нетипичен за българския нрав стил.
Дудековата къща разкрива типичната роля на жената в дома - със стаята на родилката с люлката, работното й място и изътканите от нея черги, възглавници, покривки.
Огнището е грижовно подредено с приборите и съдовете за хранене. Едва на втория етаж в къщата се открива фигурата на мъжа, но във всички останали стаи преобладава женското присъствие, което показва приспособяването на традиционните нагласи към европейските моди - огледалата и гевгира се съчетават с облеклото на модната панагюрка, т.нар "бонжур".
Трудолюбието на панагюрките от онази епоха е описано от местния интелектуалец Тодор Манев, който в спомените си отбелязва:
"Когато жените са насъбрани да си приказват, всичките по нещо поработват".
В Панагюрище са основани едни от първите Девически и Женски дружества в България.
Освен с трудолюбие, панагюрската жена е впечтлявала и с умението й да се кичи.
Джуновата къща съхранява Панагюрската златарска школа с брошки, пафти, обици, колиета, колани. Някои от тях са оригинали, други са създадени от съвременни майстори също като старите модели, което поддържа приемствеността във времето.
Панагюрци се гордеят с храбритe си въстаници, сред които блести името на Георги Бенковски.
Но тук е родена и една от най-известните жени в историята на българския ХХ век - Райна Княгиня. Скромната учителка Райна Попгеоргиева ушива знамето на Априлското въстание, заръчано от Бенковски, и става знаменоска на отрядите от Четвърти революционен окръг.
Домът й е в Асиметричната къща, в чийто двор по нейна воля са положени тленните й останки. Мястото пази духа на национална героиня, която с городост и достойнство се извисява над поредицата от почти невидими, но силни женски образи от народната памет в Панагюрище.
Другият музей: Литературно-художествен музей "Чудомир"
