Идва в България седем дни след падането на Берлинската стена. Една американска студентка от Йеил, от славянския хор в университета, се озовава в България.
Дали България не е ваша съдба?
Не зная дали съществува съдба, но има места, хора, събития, които ни викат толкова силно, че трябва да им кажем "да". За доброто на живота ни. Когато дойдох в България за първи път през ноември 1989, пътувах с влак. Беше рано сутринта, погледнах през прозореца и се почувствах абсолютно като у дома. Някакво невероятно чувство на връзка с тази земя, запазило се вече 36 години.
В бурните години на промените все още никой не подозира, че това ще бъде бъдещата писателка Елизабет Костова, а нейната книга «Историкът» ще четат хора на повече от 50 езика. В тези години всички са на площада. Тя отива на него със студента Георги Костов IT от прехода, после стават семейство. Днес вече имат три големи пораснали деца.
Имах привилегията да видя първата голяма демонстрация в София през ноември 1989. Беше невероятно преживяване. Толкова голяма, че ми е трудно да я опиша. Океан от хора, изпълнени с радост, но и със страх. Бях много млада и наполовина разбирах значението на всичко, което се случва. Просто усещах, че е нещо важно.
Помните ли лицата на хората от площада в тези времена?
Да, пълни с надежда. Пълни с надежда. Сега в България отново има демонстрации. Може би всяко поколение иска да промени света, лошите политици, правилата.
Вярвате ли в силата на младите хора?
Абсолютно вярвам. Аз бях една от тях. Когато младите хора демонстрират, те мислят за бъдещето на света. Ние започваме да мислим за миналото. Едно от най-трогателните неща, които някога съм чувала, са думите на едно младо момиче в интервю по американско радио. Тя беше на, може би, 17 години и участваше в демонстрация срещу използването на изкопаеми горива, злопотребата срещу земята. Журналистът я попита - какво искате да ни кажете, вие младите? Тя каза - искаме да ви кажем, че още не сте мъртви, имаме нужда от вашата помощ. Мисля, че е много важно, ние от по-възрастното поколение, да помним това. Ние не сме мъртви. Трябва да подкрепяме бъдещето, защото имаме опит, професии, понякога малко власт и не бива да изоставяме младите, когато търсят по-добро бъдеще.
Вие сте виждали и България в добри и лоши времена. Чувствате ли я вече като семейство?
Да, България е моето второ семейство. Виждала съм я в различни времена, но така е с всяко общество. Моята родна страна, Съединените щати, сега също преминава през много трудни времена. Истински изпитания за демокрацията. В момента наистина сме в беда. Мисля, че България, както цяла Европа и Съединените щати, в момента изпитват трудности. И искрено вярвам, че това са трудности на растежа.
Вижте цялото интервю във видеото.
В предаването
Идва в България седем дни след падането на Берлинската стена. Една американска студентка от Йеил, от славянския хор в университета, се озовава в България.
Дали България не е ваша съдба?
Не зная дали съществува съдба, но има места, хора, събития, които ни викат толкова силно, че трябва да им кажем "да". За доброто на живота ни. Когато дойдох в България за първи път през ноември 1989, пътувах с влак. Беше рано сутринта, погледнах през прозореца и се почувствах абсолютно като у дома. Някакво невероятно чувство на връзка с тази земя, запазило се вече 36 години.
В бурните години на промените все още никой не подозира, че това ще бъде бъдещата писателка Елизабет Костова, а нейната книга «Историкът» ще четат хора на повече от 50 езика. В тези години всички са на площада. Тя отива на него със студента Георги Костов IT от прехода, после стават семейство. Днес вече имат три големи пораснали деца.
Имах привилегията да видя първата голяма демонстрация в София през ноември 1989. Беше невероятно преживяване. Толкова голяма, че ми е трудно да я опиша. Океан от хора, изпълнени с радост, но и със страх. Бях много млада и наполовина разбирах значението на всичко, което се случва. Просто усещах, че е нещо важно.
Помните ли лицата на хората от площада в тези времена?
Да, пълни с надежда. Пълни с надежда. Сега в България отново има демонстрации. Може би всяко поколение иска да промени света, лошите политици, правилата.
Вярвате ли в силата на младите хора?
Абсолютно вярвам. Аз бях една от тях. Когато младите хора демонстрират, те мислят за бъдещето на света. Ние започваме да мислим за миналото. Едно от най-трогателните неща, които някога съм чувала, са думите на едно младо момиче в интервю по американско радио. Тя беше на, може би, 17 години и участваше в демонстрация срещу използването на изкопаеми горива, злопотребата срещу земята. Журналистът я попита - какво искате да ни кажете, вие младите? Тя каза - искаме да ви кажем, че още не сте мъртви, имаме нужда от вашата помощ. Мисля, че е много важно, ние от по-възрастното поколение, да помним това. Ние не сме мъртви. Трябва да подкрепяме бъдещето, защото имаме опит, професии, понякога малко власт и не бива да изоставяме младите, когато търсят по-добро бъдеще.
Вие сте виждали и България в добри и лоши времена. Чувствате ли я вече като семейство?
Да, България е моето второ семейство. Виждала съм я в различни времена, но така е с всяко общество. Моята родна страна, Съединените щати, сега също преминава през много трудни времена. Истински изпитания за демокрацията. В момента наистина сме в беда. Мисля, че България, както цяла Европа и Съединените щати, в момента изпитват трудности. И искрено вярвам, че това са трудности на растежа.
Вижте цялото интервю във видеото.
Как се случват новините?
Повече от 50 години "Панорама"
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание.
Виж повечеКои са лицата на "Панорама" през годините
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание. През 2018 година предаването отбелязва своята 50-а годишнина.
Виж повече
