Вероятно поколения българи са виждали тези рисунки върху кориците на книгите, с които са заспивали вечер. Или някъде другаде. Кой ли няма спомен от “Пътеводител на галактическия стопаджия”, “Дюн” или може би “Чоки“. И сега във всяка домашна библиотека се пазят многократно препредавани и поомачкани издания на библиотека “Галактика”. Вече са библиографска рядкост. Пазят се като нещо безценно, защото са си хубави във всяко време. Приличат малко на художничката от кориците. Жена без възраст - Текла Алексиева.

А вие на колко се чувствате, но отвътре?

На 12!

Като Ви гледа човек рисунките - ами рисувал ги е някой калпазанин по душа...

Да! Аз бях много калпазанка, обичам лошото време, обичам да правя пакости. Хулиганка бях общо взето, докато ме държаха краката.

Носи името на първата християнска светица. Родена е в ден, когато “Майчин дом” останал без прозорци заради бомбардировките в София. Живяла е с хора от три Българии. Никога не е и искала да бъде другаде. Държи в дома си картина, в която има истинско намерено ключе. Твърди, че е за вратата на рая.

Къде обичате да живеете повече - в миналото или бъдещето?

Не, аз живея извън времето. Колкото и тъпо да звучи, аз не съм във времето, аз се чувствам извън - напред-назад. Аз изобщо не съм съгласна с теорията, че времето върви като една стрела. Дрън-дрън!

Тя си е такава. Не подражава на никого. Когато се захваща с кориците на библотека “Галактика” се води само от въображението си. Рисува ги във времената, когато няма компютри, нито изкуствен интелект. Има цензура, граници, една партия. Но тя има себе си, идеи и един молив.

Тази галактика, тази галактика...То и досега ме потриса защо толкова хора я помнят. Аз си ги харесвах картинките, не съм ги правила, за да ми издигат паметник, а се оказа, че съм направила нещо, което е направило впечатление на много хора. Това от една страна ми е драго, но от друга изобщо не мога да си обясня защо. Аз не съм се стремяла да смая никого, да ви смая акъла.

Навремето казвали, че картините ѝ изглеждат “западняшки”. В тях нямало граници. Имало хумор. Странни създания. Живост. Освободеност. Шашнала всички с корица, на която изрисувала гола жена. Партийният морал си “затворил” очите.

Тя и сега вярва, че никога не могат да ти вземат вътрешната свобода.

Точно така е, точно така е. То свободата е състояние на духа, състояние на разума. Свободният човек не може да стане несвободен. И обратното - на несвободния някой като му даде свободата май не знае какво е то.

Нарича рисуването форма на живот, благодат. Правила е корици на книги, учебници по биология, детски приказки. Нейни са илюстрациите върху албумите на Щурците - “Вкусът на времето” и “20 век”.

И понеже се чувства извън времето гледа на света и обществото от някаква своя галактика.

Тоя мерак да се завладява все повече и повече, да ме извиняват мъжете отсреща, ама това си е мъжки инстинкт. Ние сме в непрекъсната борба с нагона си, да бъдем добри, умни, милостиви и в същото време,ей така, с ноктитете, да вземем нещо.

Когато човек изобщо разбере какво е Вселената и времето, всички други неща изглеждат, ей такива дребни. Пък и става по-толерантен.

Това, което си мисля за човека в момента, е, че е забравил той Господ.

Сега когато е на 80, но се чувства на 12, с почуда приема почести. В Софийската градска художествена галерия е подредена нейната ретроспективна изложба. И втора в нейния живот.

Радва се, че е открила нови приятели, защото времето е започнало да брули близките около нея. И малко черно да бъде, чувството и за хумор остава при нея.

Да са здрави близките ми, защото накъдето и да се обърна само трупове виждам. Те умират като круши - тези хора как не ги е срам! Но хора има, дал Господ да съм обградена от хора, нови приятели!

Текла си има малки знаци, които я карат да се чувства доволна от живота - обичта към сина ѝ Алекси и неговото семейство, радостта, че пак рисува - книжка със 100 детски приказки. Всеки момент ще излезе.

Не вярва в края на времето и често си спомня съпруга си - художника Жеко Алексиев. Имали си традиция - да си разменят стихове като бележки. Сега по друг начин си общуват, но само те си знат как . Текла пак се шегува - един ден ще си има своя галактика.

Аз нямам лична галактика, май трябва да си намеря. Нищо не пречи да започна да търся, ще я кръстим галактика “Текла”. Става ли?!