Георги Младенов в "Зала на славата" 1 част

В поредния епизод на предаването "Зала на славата" ви срещаме с Георги Младенов - един от емблематичните баскетболисти на България и на Левски.

Роден през 1962 г. в София, още като дете се запалва по играта, а впоследствие ентусиазмът му става заразителен и за зрителите. Останал в сърцата на публиката освен с представянето си на паркета, също и с емоцията, която струи от него.

Безкомпромисен в преследване на победата - играч и треньор.

"Баща ми ми каза "ако искаш да бъдеш някой, да оставиш следа след себе си, трябва да се лишиш от много неща". Трябва да сънуваш баскетбол и когато си на тренировка да правиш нещата на 100%, за да може да успееш. От тогава исках да бъда известен, да успея, да бъда най-добрият играч, но това не става с искане, става с много труд, лишения, с отдаденост", разкри Георги Младенов.

За пръв път подада в националния отбор на 16 години, където играе с плеяда от звезди сред които Атанас Голомеев, Георги Димитров, Валентин Шарков.

„Тогава разбрах, че трябва да вземеш шанса си, да използваш вълната. На мен ми беше достатъчно само да бъда с тях в съблекалнята. Чувствах се значим, нужен, много важен. На първия мач в Сливница играх на 16 години, не помня какво е било, защото всичко беше като в сън, влизаш и играеш с тези хора, които си ги боготворил до преди една две години, а сега си с тях на терена. Поощряваха, това бяха хора, които бяха важни за моето израстване“, разказа Младенов.

Израстването от млад играч, който се възхищава на по-опитните в отбора, до това самият той да стане основна фигура в тима на Левски за Георги Младенов се случва постепенно.

„Доста по-късно започнах да играя малко, даже въобще не играех. Бях в казармата на спортната школа на Герена. 1981 г. си спомням, че станахме шампиони в Перник, на финала победихме ЦСКА. Тогава беше последният мач на Георги Димитров, на човека който ми даде фланелката с номер 12. Следващата година започнах да играя доста, по цели мачове. И спечелихме отново шампионата, на финала играх не по-малко от 30 минути. 1982-а, като че ли започнаха да ми вярват“, спомни си играчът на Левски.

С номер 12 Георги Младенов се превръща в емблема не само на баскетболиян клуб Левски, но и на националния отбор. В представителния тим Младенов започва да играе в началото на 20-те си години под ръководството на Цвятко Барчовски. През 80-те и 90-те с тима има участия на четири европейски първенства и множество запомнящи се мачове. В Левски има общо две десетилетия с кратки прекъсвания. Първият му период при "сините" продължава 13 години - от 1978-а до 1991-а.

Казва, че от многото мачове е запомнил и победите, и загубите.

Георги Младенов има дългогодишна кариера в националния отбор на България. Първото му европейско първенство е през 1985 г. в Германия.

„В Левски изиграхме много мачове и Купа Европа, победихме Партизан в Белград, победихме Химки в Москва. И с Плама Плевен, победата ни над Реал Мадрид и Партизан в Белград. Останал ми е мача от европейското от 1985-а в Германия, където водихме с 24 точки на полувремето срещу Франция и загубихме с продължение. Остават не със съжаление, а с яд, как може това да ни се случи на нас. Но пък сме имали мачове, в които сме побеждавали в последните секунди. Това са неща, които се преплитат, но винаги ти остават победите. Човек не обича пораженията, аз може би така съм устроен. Това ми е било винаги като фикс идея, да бъда най-добрият, за да помогна на отбора си и отборът да върви напред. Много хора са казвали ами той Георги Младенов е егоист. Никой нищо не разбра. Неистово исках да побеждавам, да побеждава моят отбор“, откровен е легендарният играч.

Въпреки, че баскетболът е много комплексна игра, вероятно всеки играч си има любим компонент.

„Много хора са казвали, че не съм обърнал внимание на защитата. Повече емоция ме водеше в нападение, в добрите асистенции, във вкарването на трудни кошове. Баскетболът винаги е бил емоция за мен и сигурно ще продължи до края на живота ми“, обясни той.

Огромната амбиция и мотивация за победа на Георги Младенов не отстъпвала и в единоборствата със сина му Борислав, дори когато е бил по-малък.

„Да си победи той. Да се оправя сам. Мен не са ме пускали да побеждавам. Не мога да му създам лъжливи усещания, че е по-добър от някого, нека сам да го направи, тогава ще знае, че е по-добър“, разкри той.

Баскетболът е призвание за Георги Младенов, призвание, което е много изискващо, ако искаш да си успешен в него.

„Много труд, невероятен труд и в болки, и когато си бил контузен, и когато си бил неуспял. Ако тогава, когато си бил паднал не се изправиш и не продължиш, по-добре да спреш. Не спрях, защото беше като призвание за мен. Единственото, което съм искал да правя е баскетбол. Можех да отида във футбола. Играех с Наско Сираков, с Гибона, с Кокала. Даже четири гола съм вкарал, бях и вратар. Не ме грабна, така да ме повлече и да откажа баскетбола. Дърпаше си ме към баскетбола“, разкри Младенов.