Голямата физика и българските учени – д-р Фабиола Джаноти, генерален директор на ЦЕРН

100 м. под Женева учените разгадават тайните на сътворението. ЦЕРН, европейската организация за ядрени изследвания. 17000 души от 110 страни. Дан Браун потърси тук мистерия. Всъщност ЦЕРН е огромна лаборатория с 24 страни-членки, включително България.

ЦЕРН е уникална институция. Изследвания и открития. Технологиите, които развиваме, променят обществото; от Световната мрежа до ускорителя за лечение на рак. Обучение и образование. Страхотен пример за сътрудничество отвъд границите. Но ако избера един пример за успех, ще подчертая откриването на Хигс бозона през 2012: връх в историята на ЦЕРН. Знаете, това е много специална частица. Свързана е с механизма, позволил да се формира материята в началото на Вселената. Без този механизъм и Хигс бозона ние просто не бихме съществували.    

Да, наричат го „божията частица“. Смятате ли, че открихте най-голямата тайна на живота и Вселената?  

Не. И въобще не харесваме названието „божия частица“. Хигс бозонът е специален, но другите елементарни частици също са важни. Далеч сме от крайната истина. Познанието е дълъг път. И за щастие, никога не свършва.  

Д-р Джаноти откри интерактивна изложба във Физическия факултет на Софийския университет. Поводът са два юбилея: 70 години ЦЕРН и 25 години българско членство в организацията.     

ЦЕРН и физиката на елементарните частици опитва да отговори на въпросите на човешката ни природа. Откъде идваме? Накъде отиваме? Да разберем нашите корени и в крайна сметка, съдбата ни. Работейки по тези цели, ЦЕРН е двигател за иновации. Защото технологиите, които ни трябват за нашите амбициозни научни цели, често не съществуват в индустрията в съвремието. Така се появи например Световната мрежа WWW.  

Какво е мястото на Европа в голямата наука? Смята се, че тя изостава от САЩ и Китай.  

Благодарение на ЦЕРН Европа е лидер във физиката на високите енергии и свързаните с нея технологии. Това е страхотно постижение! Както отбелязахте, не са много научните и технологични сфери, в които Европа има предимство пред САЩ и Китай. Специално искам да благодаря на България. 25 г. минаха от нейното членство в ЦЕРН, макар че българските физици, инженери и техници участват от 70-те и 80-те. България допринася не само за научната програма, но и за развитие на технологии, за образование и обучение, за ни разбере обществото. Това е страхотен принос. Благодаря на българската държава за подкрепата през годините. 

Как бихте оценили Вашите български колеги?    

За мен са отлични. Българските физици, инженери, техници са първокласни. Имате добри школи и отлични традиции. Не само имате принос към ЦЕРН, но и се възползвате. Например хиляди учители и ученици от България са ползвали образователни програми на ЦЕРН. Тук съм за изложбата 70 г. ЦЕРН и 25 г. България в ЦЕРН. Това е важно! Не можем да се справим със световните предизвикателства  – от здравеопазване през климатични изменения до устойчивост – без приноса на науката. Затова трябва да споделим с обществото красотата и ползата от науката.    

Големият адронен колайдер. Най-мощният ускорител на елементарни частици в историята. С негова помощ бе открит Хигс бозонът. Но в ЦЕРН вече гледат към следващия век – и следващия ускорител.

Големият адронен колайдер ще работи до 2041. Подготвяме се за следващия ускорител, който ще бъде въведен в експлоатация след това. Планираме бъдещ кръгов колайдер, с  три пъти по-голяма обиколка – 90 километра. Това може да стане най-изключителният инструмент за изучаване на законите на физиката и на Вселената на фундаментално ниво. Това е тежък проект – технологично, а и финансово. Но знаете, за нас физиците думата „невъзможно“ не съществува. 

ЦЕРН бе включен в стратегическия доклад за ЕС на Марио Драги.  

Да, докладът на Марио Драги беше изключително позитивен за ЦЕРН, особено за бъдещия колайдер. Според Драги ЦЕРН е стратегически топ приоритет на ЕС. Но искам да благодаря и на българското правителство, че включи ЦЕРН в пътната карта за научна инфраструктура. Това спомогна за насърчаване на различни дейности на ЦЕРН в България. Отличен ход.  

Могат ли учените да спасят света?    

Светът не може да бъде спасен без учените. Но ни трябват политици и партньори от индустрията. И още: всеки гражданин да знае колко е важно да се защити планетата, да се намалят световните неравенства и да се подобри обществото, като намалят геополитическите конфликти. Това е отговорност на всеки един. Но без науката не можем да спасим света.