Под моста “Чавдар” в София - цветно царство на графитите. Тук оживяват идеите на Константин Кръстев и други млади артисти.
“Имаме школа, където учим децата да рисуват графити. Занимаваме се с различни инициативи - откриване на легални места, графити фестивали, рисуване на големи стенописи, и още много дейности, свързани с уличното изкуство и графитите”, споделя графити артистът Константин Кръстев.
Константин е рисувал какво ли не. Но дори той се изненадва на едно обаждане от Пазарджик. Преди три години общината предлага на екипа му да направи невиждан досега графит върху фасадата на Младежкия дом.
“На мен ми се стори много интересна и готина идеята. Ако трябва да съм честен, в началото не повярвах. Младежкият дом в Пазарджик?! Чакай малко, какво се случва… Но ние сме професионалисти и казахме “Да”. Създадохме най-големия графит на Балканите”, допълни той.
Младежкият дом е в сърцето на Пазарджик. Открит е през 1971 година. Над 800 деца пеят, танцуват, рисуват и изнасят представления тук. Новият облик е по идея на бившия кмет Тодор Попов.
“Самите деца в разговорите ми с тях съм споделял тая идея и съм казал: “Искате ли да направим нещо по-различно?” Те викат: “Кмете, окей. Няма проблем.” В крайна сметка това е Младежки дом, не е погребален дом да стои мърляв и мръсен. Защото откакто е направен, не е имало никаква интервенция.”, разказа той.
През пролетта на 2022 започва ремонт. Общината санира сградата, сменя дограмата, оправя покрива. Черешката е огромният графит. Но Константин и екипа му бързо осъзнават, че нещо не е наред. Местните недоумяват защо някой боядисва модернистична архитектура.
“Във фейсбук започнаха да ни плюят, да се качват снимки: “Мърлячи, какво рисуват, каква е тая шарения, т’ва е супер грозно, за какво съсипват Младежкия дом?!”, коментира Константин Кръстев и продължава:
“Ние по цял ден рисуваме на жегата. Катерим се по това скеле. Не стига, че имаме невероятно физическо и психическо натоварване от самото рисуване, а и идват хората да те обиждат и накърняват за изкуството, което правиш. И ти се питаш: "Добре, аз за какво го правя?!"
Завършват графита. Но се оказва, че общината не го е обсъдила с гражданите, експерти и Министерството на културата.
“Представете си, вие решите да си боядисвате вътре у вас и трябва да искате съгласие на съседа или на домсъвета за това как да се боядисате вкъщи. Това не е сериозно. Министерството нито е собственик, нито ние сме длъжни да съгласуваме каквото и да било”, казва Тодор Попов.
БНТ: Отчитате ли все пак, че не е било съгласувано?
Не, не. Ако можех сега да го направя, бих го направил пак.”
“Представяте ли си - да боядисаш върху русенски варовик и мрамор с ярки, брутални бои… Реално всъщност вместо една неутрална дискретна сграда се получава една нахална, агресивна сграда, която казва “Аз съм най-важното от всичко! Аз съм върхът!”, изрази възмущението си архитектът Тодор Кръстев.
Тодор Кръстев е един от архитектите на Младежкия дом. Никой не го предупредил, че по сградата ще се рисува.
“Как е възможно едно политическо лице, в случая кмет на Пазарджик, да натрапва на града своите дилетантски представи за градска естетика?! Как е възможно той да борави с градски ценности, без да се консултира с професионалисти, без да съобщи за своите намерения, да се обади на автора и така нататък?! Това е някакъв архитектурен вандализъм, ако може така да се изразя”, категоричен е архитект Кръстев.
Тодор Попов признава:
“Най-малкото трябваше да ги уведомим наистина. Сега го отчитаме като грешка. От гледна точка на някакъв сантимент - човекът е проектирал тая сграда, да му кажем: “Виж какво, имаме друга идея да направим.” Но… в крайна сметка не сме го направили и решихме да го направим [графита] и така. И аз считам, че общо взето изглеждаше изключително, как да кажа, интересно, иновативно и атрактивно.”
Но сега иновативното отива в историята. Културното министерство предписва на общината да изтрие графита. Екипът на новия кмет Петър Куленски, избран през 2023, критикува грешките на стария.
ДАНЯ ЦИВНЕВА - директор Дирекция “Архитектура и териториално устройство” в община Пазарджик: “Няма проект за изпълнение. Няма обществена поръчка, която да е била проведена. Хората, които в момента се занимаваме с цялата тази процедура, ние сме тези, които трябва да възстановим автентичния вид на фасадата на Младежкия дом.”
Но имали нужда от помощ. Константин пак получил обаждане. Този път трябвало да обясни на общината как да му изчистят графита.
“За първи път ми се случва наистина. Аз бях много шокиран.
Дори да беше просто една картина, пак щеше да бъде обидно. Но тук говорим за нещо монументално и много голямо”, смята Константин Кръстев.
На някои ще им липсва. На други - не.
Освен най-големият на Балканите, пазарджишкият графит може да се окаже и най-скъпият. По информация на общината, в отговор до БНТ, за тригодишната сага с Младежкия дом ще бъдат похарчени общо над половин милион лева. Само почистването и глобите струват над 300,000. А спорът кое е правилното решение продължава.
“Това е абсурд, но логичен абсурд. Всъщност би трябвало не общината да даде парите, а този кмет, който направи това самоволно, без всякакъв вид консултация с когото и да било. Негова шарена изненада”, категоричен е Тодор Кръстев.
ТОДОР ПОПОВ - общински съветник, бивш кмет на Пазарджик: Да не стане така, че в един момент да се окаже едно белезникаво гадно петно в центъра на града, за което ще сте дават още средства, за да се вкара пак в някаква цветова гама? Опасенията са ми тези.
ДАНЯ ЦИВНЕВА - директор Дирекция “Архитектура и териториално устройство” в община Пазарджик:Няма аналог. Според мен няма аналог не само в България. Аз се опитах да намеря нещо подобно, което да е правено в Западна Европа. Не откривам.
КОНСТАНТИН КРЪСТЕВ - графити артист: В цялата ни държава всичко се случва много през просото. Ти можеш да направиш каквото си поискаш и не те е страх, че може да бъдеш законово преследван. Точната дума е немарливост.
Константин не иска да му трият графита. Гордее се с него. Но има закони, казва - трябва да се спазват. А кой ще плати цената? Този път гражданите на Пазарджик.
Репортаж: Петър Георгиев
Оператори: Михаил Врабчев, Борис Сотиров
В предаването
Под моста “Чавдар” в София - цветно царство на графитите. Тук оживяват идеите на Константин Кръстев и други млади артисти.
“Имаме школа, където учим децата да рисуват графити. Занимаваме се с различни инициативи - откриване на легални места, графити фестивали, рисуване на големи стенописи, и още много дейности, свързани с уличното изкуство и графитите”, споделя графити артистът Константин Кръстев.
Константин е рисувал какво ли не. Но дори той се изненадва на едно обаждане от Пазарджик. Преди три години общината предлага на екипа му да направи невиждан досега графит върху фасадата на Младежкия дом.
“На мен ми се стори много интересна и готина идеята. Ако трябва да съм честен, в началото не повярвах. Младежкият дом в Пазарджик?! Чакай малко, какво се случва… Но ние сме професионалисти и казахме “Да”. Създадохме най-големия графит на Балканите”, допълни той.
Младежкият дом е в сърцето на Пазарджик. Открит е през 1971 година. Над 800 деца пеят, танцуват, рисуват и изнасят представления тук. Новият облик е по идея на бившия кмет Тодор Попов.
“Самите деца в разговорите ми с тях съм споделял тая идея и съм казал: “Искате ли да направим нещо по-различно?” Те викат: “Кмете, окей. Няма проблем.” В крайна сметка това е Младежки дом, не е погребален дом да стои мърляв и мръсен. Защото откакто е направен, не е имало никаква интервенция.”, разказа той.
През пролетта на 2022 започва ремонт. Общината санира сградата, сменя дограмата, оправя покрива. Черешката е огромният графит. Но Константин и екипа му бързо осъзнават, че нещо не е наред. Местните недоумяват защо някой боядисва модернистична архитектура.
“Във фейсбук започнаха да ни плюят, да се качват снимки: “Мърлячи, какво рисуват, каква е тая шарения, т’ва е супер грозно, за какво съсипват Младежкия дом?!”, коментира Константин Кръстев и продължава:
“Ние по цял ден рисуваме на жегата. Катерим се по това скеле. Не стига, че имаме невероятно физическо и психическо натоварване от самото рисуване, а и идват хората да те обиждат и накърняват за изкуството, което правиш. И ти се питаш: "Добре, аз за какво го правя?!"
Завършват графита. Но се оказва, че общината не го е обсъдила с гражданите, експерти и Министерството на културата.
“Представете си, вие решите да си боядисвате вътре у вас и трябва да искате съгласие на съседа или на домсъвета за това как да се боядисате вкъщи. Това не е сериозно. Министерството нито е собственик, нито ние сме длъжни да съгласуваме каквото и да било”, казва Тодор Попов.
БНТ: Отчитате ли все пак, че не е било съгласувано?
Не, не. Ако можех сега да го направя, бих го направил пак.”
“Представяте ли си - да боядисаш върху русенски варовик и мрамор с ярки, брутални бои… Реално всъщност вместо една неутрална дискретна сграда се получава една нахална, агресивна сграда, която казва “Аз съм най-важното от всичко! Аз съм върхът!”, изрази възмущението си архитектът Тодор Кръстев.
Тодор Кръстев е един от архитектите на Младежкия дом. Никой не го предупредил, че по сградата ще се рисува.
“Как е възможно едно политическо лице, в случая кмет на Пазарджик, да натрапва на града своите дилетантски представи за градска естетика?! Как е възможно той да борави с градски ценности, без да се консултира с професионалисти, без да съобщи за своите намерения, да се обади на автора и така нататък?! Това е някакъв архитектурен вандализъм, ако може така да се изразя”, категоричен е архитект Кръстев.
Тодор Попов признава:
“Най-малкото трябваше да ги уведомим наистина. Сега го отчитаме като грешка. От гледна точка на някакъв сантимент - човекът е проектирал тая сграда, да му кажем: “Виж какво, имаме друга идея да направим.” Но… в крайна сметка не сме го направили и решихме да го направим [графита] и така. И аз считам, че общо взето изглеждаше изключително, как да кажа, интересно, иновативно и атрактивно.”
Но сега иновативното отива в историята. Културното министерство предписва на общината да изтрие графита. Екипът на новия кмет Петър Куленски, избран през 2023, критикува грешките на стария.
ДАНЯ ЦИВНЕВА - директор Дирекция “Архитектура и териториално устройство” в община Пазарджик: “Няма проект за изпълнение. Няма обществена поръчка, която да е била проведена. Хората, които в момента се занимаваме с цялата тази процедура, ние сме тези, които трябва да възстановим автентичния вид на фасадата на Младежкия дом.”
Но имали нужда от помощ. Константин пак получил обаждане. Този път трябвало да обясни на общината как да му изчистят графита.
“За първи път ми се случва наистина. Аз бях много шокиран.
Дори да беше просто една картина, пак щеше да бъде обидно. Но тук говорим за нещо монументално и много голямо”, смята Константин Кръстев.
На някои ще им липсва. На други - не.
Освен най-големият на Балканите, пазарджишкият графит може да се окаже и най-скъпият. По информация на общината, в отговор до БНТ, за тригодишната сага с Младежкия дом ще бъдат похарчени общо над половин милион лева. Само почистването и глобите струват над 300,000. А спорът кое е правилното решение продължава.
“Това е абсурд, но логичен абсурд. Всъщност би трябвало не общината да даде парите, а този кмет, който направи това самоволно, без всякакъв вид консултация с когото и да било. Негова шарена изненада”, категоричен е Тодор Кръстев.
ТОДОР ПОПОВ - общински съветник, бивш кмет на Пазарджик: Да не стане така, че в един момент да се окаже едно белезникаво гадно петно в центъра на града, за което ще сте дават още средства, за да се вкара пак в някаква цветова гама? Опасенията са ми тези.
ДАНЯ ЦИВНЕВА - директор Дирекция “Архитектура и териториално устройство” в община Пазарджик:Няма аналог. Според мен няма аналог не само в България. Аз се опитах да намеря нещо подобно, което да е правено в Западна Европа. Не откривам.
КОНСТАНТИН КРЪСТЕВ - графити артист: В цялата ни държава всичко се случва много през просото. Ти можеш да направиш каквото си поискаш и не те е страх, че може да бъдеш законово преследван. Точната дума е немарливост.
Константин не иска да му трият графита. Гордее се с него. Но има закони, казва - трябва да се спазват. А кой ще плати цената? Този път гражданите на Пазарджик.
Репортаж: Петър Георгиев
Оператори: Михаил Врабчев, Борис Сотиров
Как се случват новините?
Повече от 50 години "Панорама"
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание.
Виж повечеКои са лицата на "Панорама" през годините
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание. През 2018 година предаването отбелязва своята 50-а годишнина.
Виж повече



