Гражданинът Спиридон

Документален филм

Сценарий: Таня Матева
Режисьор: Цветан Симеонов
Оператор: Николай Сотиров
Продуцент: БНТ 2 - Пловдив

През един цветен градски разник е разказана историята на Свети Спиридон, който се явява Закрилник на занаятчиите /или Патрон на еснафа/. Етнографи разказват случки от неговото Житие. Представени са любопитни моменти от живота на българските майстори. Филмът връща историята назад във времето, когато "да си майстор е било въпрос на чест".

Свети Спиридон се почита от Православната църква на 12 декември.
Спиридон бил роден в Кипър, в бедно сеемйство. Трудолюбието, добротата и честността го издигнали сред божиите служители, без да е учил богословие. Станал епископ на град Тримитунт. Но дори и след това не се възгордял, а продължил да живее скромно и да работи наравно с жътварите на полето. Едно предизвикателство родило Чудото и

Легедната за Спиридон

Като епископ, Спиридон Тримитунски участвал в Първия вселенски събор. Неговите събратя, знаейки, че той не е учил богословски науки, с интерес очаквали как ще защити чистотата на вярата срещу ереста на арианите, които проповядвали, че Иисус Христос не е Син Божий и че Бог не е троичен по своята същност. Простодушният Спиридон, който бил осенен и истински мъдър, доказал по простичък начин, че Християнското учение за Светата Троица – с трите лица на Бога – е единствено правилно. Пред тези, които отричали, той взел една тухла и я стиснал с ръка. От тухлата покапала вода, излязъл огън, а в шепата му останала сурова глина. Така показал, че както печената тухла съдържа в себе си три съставки, които не могат да бъдат разделени след изпичането й, така и Светата Троица - с Бог Отец, Син и Свети Дух - е единна и неделима по своята същност.

Заради това чудо в българската народна традиция той е почитан като Закрилник на занаятчиите, които работят с глина – грънчари, тухлари, керемидчии, особено в Троянския край. На Празника на Свети Спиридон грънчарският еснаф организирал благодарствен молебен в храма и освен пари дарявал нови глинени съдове, които се използвали в богослужението – ръчни глинени кадилници, глинени купи за светена вода и др. .

В много райони почитат Спиридон и като Светец-лечител, в негова чест раздават осветен хляб. В Родопите вярват, че той предпазва от кожни заболявания и порезни рани. В Странджанско го тачат против болки в ушите, затова носят в църквата олио, което освещават и ползват за лек. В Пиринско вярват, че Спиридон пази добитъка и особено конете, затова жените раздават пити, докато са още топли, за да са здрави и пъргави конете. В Ловешко вярват, че на Свети Спиридон "слънцето се обръща и бавно тръгва към лято".