Губи ли Европейският съюз влияние в Сърбия

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Губи ли Европейският съюз влияние в Сърбия и какво пречи на евроинтеграцията на страната - вижте разговора на Николай Кръстев с ресорния министър Таня Мишчевич.

Николай Кръстев, БНТ: Г-жо Мишчевич, благодоря ви, че приехте поканата да бъдете гост на Българската национална телевизия! Приятно ми е, че след доста години се виждаме отново и имаме възможност да разговаряме с Вас. Г-жо Мишчевич, къде е днес Република Сърбия по пътя на европейската интеграция?

Таня Мишчевич: Много благодаря за поканата! Винаги ми е приятно да разговарям с Вас и особено сега през Българската  Националната телевизия. За нас винаги е важно най-близкият ни съсед  да има пълна информация за  Сърбия. Както и днес на панела, аз направих ясна разлика между процесите на преговори за членство, които започнаха преди 11 години. Тогава Сърбия отвори 22 глави, две временни от 35, по които се преговаря.  Две временно затвори и ето вече три години, с положителната оценка на Европейската комисия не можем да отворим следващи глави. Защо? Заради някои от въпросите, които междувременно, от началото на войната в Украйна, се поставиха като ключови въпроси – за пълно привеждане в съответствие с общата външна политика и политиката за сигурност. Разбира се, също и въпросът за диалога между Белград и Прищина, които всъщност оформят тази стъпка от процеса на преговори. От друга страна, това не попречи на Сърбия да въведе европейските стандарти, за да се хармонизира с европейските правила. Във връзка с това ние променихме Конституцията си и сме една от малкото държави, която не избира в парламента своите съдии и прокурори. Те не се избират от политиците, а се избират от съдиите и прокурорите. Ние променихме и напредваме в стратегията си по отношение на медиите.

Първата стратегия в Сърбия, струва ми се, е приета още в 2012 г., а сега доизграждаме и продължаваме по-нататък със собствеността на медиите,  защитата на журналистите,  електроните комуникации и в много други области. Стигайки и до техническите области, които станаха толкова хармонизирани, че сега Сърбия генерира два пъти повече директни чуждестранни инвестиции от всички останали страни в региона взети заедно. Именно затова работим,  имайки задължението за съгласуване с европейските стандарти, произвеждаме стоки по европейски начин. Част сме от концепцията за регионална интеграция, като част от Отворени Балкани  с  малко по-ускорена интеграция в тези три държави от региона на Западните Балкани. Искам да кажа, съжалявам, че това темпо на европейска интеграция всъщност не се вижда или не се отразява и в процеса на преговорите, защото сега сигурно щяхме да имаме отворени всички глави.

Николай Кръстев, БНТ : Каква е Вашата оценка за влизането на Сърбия в Европейския съюз? Тук на конференцията много се говори – 2028, 2030 година… Спомням си, че преди известно време вашият президент обявяваше, че Сърбия ще бъде пълноправен член още преди 3-4 години. Как гледате Вие на това, да се говори за конкретна година? Дали това е само стимул или подтик да се работи повече?

Таня Мишчевич: И едното, и другото, но и нещо трето като имате целева година, а ние така я наричаме 2030 г., но не я приемаме като обещание. Никой не е обещавал на Сърбия,  нито на някой от нас е обещавал. Когато имате такава целева година, това ви помага много, когато се връщате назад. Тогава изчислявате какво трябва да направите. Ето защо ние изчисляваме, че до 2027 г. трябва да завършим преговорния процес, за да завършим договора за членство, което ви напомням, че и вие в България извършвате ратифициране, като всяка държава-членка, а самият процес трае година-година и половина.

Това не значи, че ние трябва всички наши системни закони, основните закони, отнасящи се за областите селско стопанство, икономика, защита на околната среда, енергетика, транспорт, железници, да хармонизираме напълно със стандартите на Европейския съюз до 2025 г. А 2025 г. е утре, искам да кажа, много скоро и затова тази година е много важна за нас, защото по този начин се организираме и ние наистина работим по това. Както и тук казах, за да постигнем нашата готовност за членство, решение вземат държавите-членки и то с консенсус. Това значи всяка страна, която има и една дума против или национален интерес против влизането на Сърбия, може да спре процеса на приемане. Но това няма да ни бъде оправдание да не променямe нашата политика, обществото, държавата в посока към Европейския съюз.

Николай Кръстев, БНТ : Преди малко Вие казахте, че войната в Украйна влияе на евроинтеграцията на всички страни-кандидатки за Европейския съюз. Дали това пречи на Сърбия в известен смисъл, дали променя политиката ѝ? Как гледате на това?

Таня Мишчевич: Още веднъж имам възможност да обясня за неща, които много често са проблем, за да се оцени и прецени напредъкът на Сърбия. Сърбия не е политически неутрална, когато става дума за войната в Украйна. Ние заедно с държавите-членки на Европейския съюз гласувахме за оценката какво се случва всъщност, поддържахме мненията на Европейския съюз при осъждането на руското нападение, участвахме в някои трудни решения за членството на Руската федерация в някои международни организации. Сърбия е единствената страна от региона на Западните Балкани, която на два пъти беше поканена и още един път е помолена да помогне за възстановяването на енергийната система, защото Сърбия знае как изглежда  енергийната система, когато е разрушена от бомби.

Разбира се, имам предвид 1999 г. Сега не мога да ви кажа колко пъти, но хуманитарна помощ отиваше в Украйна, а съвсем наскоро им помогнахме и финансово. Ние помогнахме на Украйна. Всичко това са инструменти, които всъщност говорят, че Сърбия няма проблем да оцени този въпрос. Е, сега като става дума доколко войната в Украйна повлия на политиката на разширяване, това    е видно. Както казах тук, на мен ми е мъчно, че и преди тази война не се виждаше напредъкът в държавите, които започнаха преговори и бяха страни кандидатки за членство в Европейския съюз. Колко напреднахме и изпълнявайки задълженията си   целият процес беше ускорен. Така или иначе, новият импулс в разширяването не само отвори кандидатура за ново трио, но и на нас, на Западните Балканите донесе нещо, наречено ускорена интеграция в единния пазар. Това значи, че преди равноправното членство, трябва да използваме възможността за нашето хармонизиране и да станем част от единния пазар, от политиките на единния пазар.

Николай Кръстев, БНТ : Прищина и диалога с нея влияе ли това върху европейската интеграцията на Западните Балкани? Видяхме, че и в София комисарят по разширяването говори за това. Как гледате Вие в Белград на този процес? В дискусията, в която участвахте, казахте че не може диалога между Белград и Прищина да влияе на евроинтеграцията на целия регион тази ситуация, които е двустранен в известно отношение.

Таня Мишчевич: Това не е двустранна ситуация, това се опитвах да обясня. Всъщност става въпрос за защитата на един принцип, който се нарича един от поддържащите принципи на международното право. Това е териториалната цялост на Сърбия т.е. Белград    и Прищина не преговарят за статут. Ще ви напомня, ние преговаряме, ние се договаряме за нормализиране на отношенията, което  се отнася преди всичко за намаляване на напрежението и за нормален живот на хората на територията на Косово и Метохия, както я наричаме на територията на Сърбия, но и в цялата област  на Западните Балкани. Още от самото начало. Вие следите процеса и знаете, че Сърбия беше много конструктивна в този процес и ние     не започнахме преговори за членство, докато не се подписа Брюкселското споразумение от 2013 г., с което се определяше,               че сърбите трябва да гласуват на местни парламентарни избори в Косово, и че трябва да бъдат част от правителството в Прищина. Сърбия и сърбите направиха всичко това.

Съществуваше едно единствено задължение -  Асоциацията на сръбските общини и то съществува от 11 години.Защо беше определено така? Заради защитата на колективните права и това беше балансът между включването на сърбите и защитата на правата. Сега виждаме много интересни развития, така че нека завършим историята за интеграцията. Ние сме единствената държава, която преговаря за членство, а някоя трета държава влияе на преговорите. Говорим за глава 35, където се следи диалогът между Белград и Прищина. Ако другата страна, ако Прищина не желае, а ние виждаме, че Прищина не желае да изпълнява своите задължения, тогава ние, които изпълняваме своите задължения, имаме сериозен проблем. Ние, за съжаление, сега виждаме, а можахме да чуем и господин Лайчак, който наистина се старае да накара Прищина да поеме своите задължения. Ние сега виждаме много интересна ситуация, с която се сблъскваме. Това е въпросът  за членството на Косово в Съвета на Европа и то без да са изпълнили задълженията си. Това е сериозен прецедент, ние го смятаме за такъв, наблюдаваме го, защото той може да засегне сериозни въпроси и проблеми, не само за Сърбия, а за целия Съвет на Европа като международна организация.

Николай Кръстев,БНТ: Именно за това исках да Ви питам, защото зная какво прави днес Белград по този въпрос. Може ли Сърбия да излезе от Съвета на Европа, въз основа на информацията, която имате? Защото това е много ключов въпрос за вашата страна.

Таня Мишчевич: Като постоянна членка, пълноправна членка на Съвета на Европа, Сърбия, както и всяка друга членка, има право да мисли за излизане, но това е, как да кажа, последната стъпка.           Това, което ние в момента правим, е да покажем много ясно на всички държави членки на Съвета на Европа за какъв прецедент става дума -за изпълнението или за доклада, който е представен. Нашият основен аргумент се основава на факта, че ако изпълнението на задълженията е ключова стъпка, а то е ключово, това ви печели авторитет. Тогава дори не може да се разговаря, докато задълженията не са изпълнени. В нито един процес нищо не може да се направи, особено относно  договорното задължение, относно подписаното споразумение, което 11 години не го изпълнявате. Какво би се променило с членство в Съвета на Европа? Какъв авторитет са получили? Дори е несериозно да разговаряме за това по този начин.

Николай Кръстев, БНТ : Как гледате на общото развитие на евроинтеграцията на Западните Балкани? Сърбия тръгна по нов път от 2009 г., предаде кандидатурата си, а всъщност, къде се намира днес Сърбия? Само ситуацията около Прищина ли пречи или има и нещо друго? Имам предвид съгласува ли се с европейската политика за войната в Украйна? И как виждате Сърбия в бъдеще?

Таня Мишчевич: Да тръгнем от това, което е факт, и което новото правителство, което очакваме скоро да повтори, а именно, че членството в Европейския съюз е от стратегически интерес, една         от стратегическите цели. Всъщност, първа стратегическа цел за Република Сърбия. И това не е просто изречение, което е хубаво           да чуеш, седейки в София. Това всъщност означава, че Сърбия е готова да хармонизира своето законодателство, практика, процедури и стандарти с това, което съществува в Европейския съюз. Но видяхме, че политиката на разширяване междувременно стана много повече политическа и че оценяването на напредъка до голяма степен се гледа през тази политическа лупа. В този момент политическата лупа е оформена от войната в Украйна. Да, Сърбия не въведе санкции за Руската Федерация и вероятно на всички тук в България е ясно и политически и икономически защо, а и заради собствените си чувства.

Ние сме страна, която беше под санкции 12 години. Спомням си много добре като отделна личност какво беше да ходиш на училище, да живееш и да работиш в страна, която беше херметически затворена от ООН и Европейския съюз. Това е една от позициите, която нашите граждани трябваше да вземат предвид, защото приемат много трудно въвеждането на каквито и да било санкции. Но аз се надявам, че всичко, което ние се опитаме да покажем по отношение на общата външнополитическа сигурност е доказателство за нашите ангажименти към споделените ценности на европейската сигурност. Аз си спомням, когато през 2010-11 г. все още имахме военноморски сили, а сега са само речни единици, че изпратихме на френски кораб, който патрулираше по бреговете на Индийския океан близо до Сомалия, подкрепа и помощ в борбата срещу пиратите.

Тогава Сърбия и нейната армията , бяха включени за първи път в мисии на Европейския съюз. Днес, 10-12 години по-късно, ние сме най-многобройният участник от всички кандидати, а Бога ми, дори и от някои страни-членки, във всяка от мисиите. Ние сме единствената държава в региона, която може да изпраща цивилни в мисиите на Европейския съюз. Ние сме единствените с подписано споразумение с Европейската агенция по отбрана, което значи, че ние сме държава, която не е избрала членство в НАТО и по този начин виждаме сътрудничеството си с европейската сигурност и отбрана като форма на нашето сътрудничество в областта на сигурността. За мене е много важно държавите-членки добре да разберат това.

Николай Кръстев, БНТ: Много благодаря! Ще продължим разговора  в Белград.

Таня Мишчевич: Ще ми бъде приятно да се видим в Белград.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад