Храмът „Успение Богородично“ в Кюстендил

Храмът „Успение Богородично“ е издигнат през Възраждането върху останките на средновековната черква „Свети Никола“. Намира се в центъра на Кюстендил там, където в миналото е била възрожденската махала „Варош“. Според почти всички изследователи общоприетото време на нейното построяване е 1816-1817 година. За това, че храмът „Успение Богородично“ е издигнат точно през тези трудни за българите в Кюстендил години, свидетелстват и запазените в него икони и стенописи. Първите датирани икони са от 1818 година. Те са дело, на епирските зографи Лазарос и племенника му Лазо. Върху образите на много от светците, изографисани в храма, са имената на известните иконописци от Самоковската художествена школа Христо Димитров, Димитър Христов, Иван Доспевски. Своя почерк е оставил и неизвестен самоковски зограф. През 1933 година кюстендилският митрополит Артемий издава ферман, който позволява към храма да бъде изграден нартекс, където са разположени свещоливница и костница за по-знатните жители на Кюстендил. Запазения и до днес внушителен външен архитектурен вид храмът „Успение Богородично“ придобива след Освобождението, когато са изградени трите купола над корабния корпус. През Възраждането храмът „Успение Богородично“ се превръща и в просветен център за кюстендилци. В северната част на предверието е погребан и първият екзархийски митрополит на Кюстендил Иларион Ловчански и Кюстендилски. Сред реликвите, свързани с това свято място, е запазената стара камбана с дарителски надпис на Радослав и изписана хиляда четиристотин шейсет и девета /1469/ година.