Той изследва пъстротата на Балканите, заника на Османската империя и западния поглед към всичко това. Така унгарският историк Габор Деметер стига до Илинденско-Преображенското въстание.

Габор Деметер: Особено интересно е, че това въстание е донякъде конституционно движение. Не просто големи групи воюват помежду си и се избиват, а има определена цел. То е общо въстание в много райони. Има широка социална подкрепа. Обществото участва!

БНТ: Кой е Вашият герой?

Габор Деметер: Аз не харесвам битките. Затова моят герой е Питу Гули, лидерът на Крушевската република. Донякъде, защото е арумън: символ на сътрудничеството между различните националности и изповедания във въстанието. Неговите идеи впечатляват! Но ако избера личност, която е опитала да смекчи проблемите, това е Аугуст Крал, австро-унгарският консул в македонските вилаети. Той своевременно съобщава за събитията и иска да облекчи съдбата на угнетените християни… Тези съобщения са изпращани до центъра – че са плячкосани много населени места, много домове опожарени, безброй много бежанци се лутат по полята, има масови убийства.

Как Европа реагира на бунта, погрома и кланетата? Според Деметер обичайните реакции са три: “не ме интересува”, война, хуманитарна намеса. Неговата Унгария тогава е Австро-Унгария – и реагира по третия начин.

Габор Деметер: След въстанието има не война, а хуманитарна намеса. Австрийският външен министър граф Голуховски определя тъкмо така Мюрцщегското споразумение от 1904 и съвместната намеса на Русия и Австро-Унгария, за да има реформи.

И Чаба Жебьок стига до Македонския въпрос през своята Унгария. Дядовците му са унгарци от Трансилвания и днешна Словакия. Какво става, когато границата раздели роднини, се пита той. После попада в София.

Чаба Жебьок: За първи път бях в България през 1989. С родителите ми посетихме Боянската църква и там видяхме Тодор Живков в черен автомобил, май за последно… После, през 2000 г. бях за два месеца стипендиант в Студентски град. Ходих до Мелник, Благоевград, Рилския манастир - но за мен най-любим е Роженският. Слушах „Македонско девойче“, „Охридското езеро“. И написах труд: „Македонският въпрос от 1878 до 2000“. Беше ми интересно как се самоопределят хората във Вардарска, Пиринска и Егейска Македония.

Решил да изследва Македонския въпрос след Илинден – 20-те и 30-те. Македонското движение в документите на унгарското правителство.

Чаба Жебьок: Унгарските дипломати често се срещат с лидерите на ВМРО, ген. Протогеров, Тодор Александров. Пишат, че улиците, градовете и селата на Пиринска Македония, където е ВМРО, са много по-чисти от другата част от България. На всеки 6 месеца унгарският посланик в София дарява на ВМРО голяма сума. Много интересно!

Двамата унгарски историци са тук на конференция. Тя е посветена на 120-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание и открита от президента Румен Радев. После тръгват по следите на въстаниците.

БНТ: Днес две държави честват Илинден. Според Вас историята може ли да научи на нещо днешната политика?

Габор Деметер: Да! Сътрудничеството винаги е по-добре от съперничеството!

БНТ: Но всеки ли е готов да разбере?

Габор Деметер: Историята винаги иска да ни научи на нещо. Но ние сме лоши ученици. Никога не си научаваме урока.

БНТ: Повече или по-малко история ни е нужна, за да си научим урока?

Габор Деметер: Повече история, но по-малко политизирана!

Чаба Жебьок: Вижте братя Миладинови! И българи, и унгарци имаме най-богатите фолклорни песни. Та за времето си братя Миладинови били прави – те събрали български песни от Македония. Но днес по-голямата част от славянското население там има нова македонска идентичност. Тя обаче е чисто нова, най-много на 50 г., по решение н Югославската комунистическа партия и Югославската академия на науките в Белград. Какво е оптималното днес? Абсолютно нормално е Влатко Стефановски да пее „Македонско девойче“. Но в Благоевград, на градинско парти, тя пак ще е една от най-популярните песни. Фантастично е как Теодосий Спасов и Влатко Стефановски си сътрудничат - с най-хубавата музика, при това от споделено пространство, от общо богатство. Ето това е най-доброто!