Истинският Стоян Сотиров

Документален филм

Сценарий: Юлия Кючукова
Режисьор: Румяна Ангелакова
Оператор: Александър Караджов
Продуцент: БНТ 2 - Благоевград

"Истинският Стоян Сотиров" разкрива част от многозначителната българска история в съдбата на художника Стоян Сотиров.

Филмът е заснет по време на откриването на Юбилейни изложби в София и в родното село Градево, посветени на 100-годишнина от рождението на художника Стоян Сотиров.

В разказа са включени писма, документи, фотоси и картини.
За Стоян Сотиров си спомнят близки и приятели: Борис Биров, Румяна Пашалийска, Светлин Русев, Петър Змийчарски, Христо Стефанов, Андрей Даниел, Мария Столарова, Милкана Сотирова, Христо Бараковски, Каролина Бирова

СТОЯН СОТИРОВ

Стоян Сотиров е отличителен български художник - живописец, плакатист, шрифтописец.

Роден е в село Градево, Горноджумайско. Учи в Рисувалното училище в София, после живопис в Художествената академия при проф. Димитър Гюдженов и проф. Стефан Иванов. Негов състудент е Дечко Узунов.

Художественият талант на Стоян Сотиров се проявява многостранно - живопис, плакат, натюрморт, графика, портрет, композиции.

Стилът му се отличава с точен рисунък, монументален, пестелив на цветове и форми, с оригинални ракурси в
предимно висока гледна точка. Най-силният период в творчеството му е през 30-те години на ХХ век, когато е забелязан и оценен от Сирак Скитник.
Голяма част от творбите му са унищожени през бомбардировките над София през 1944.

Стоян Сотиров е един от основателите на Дружеството на новите художници през 1931 и негов председател в продължение на 10 години. Участва на изложби в Загреб, Любляна, Марибор и на Световното изложение в Париж през 1937, където получава Награда и Сребърен медал.

Освен в изкуството, Стоян Сотиров участва и в революционна дейност, заради която е арестуван и съден в процеса, след който са разстреляни неговите приятели - Никола Вапцаров и Антон Попов. Сотиров е изпратен в лагери, откъдето се връща с 200 рисунки от живота там.

Между 40-те и 60-те години на ХХ век Стоян Сотиров изоставя живописта и се отдава на графика, илюстрация и плакат. Темите му се революционните борби в Чили, Никарагуа, Алжир, Илинденското и Септемврийското въстание в България, портрети на Вапцаров и Никола Фурнаджиев.

Художникът Стоян Сотиров е избиран два пъти за председател на СБХ, бил е и депутат в Столичен градски народен съвет, главен редактор на сп. "Наша родина". През 1951 той е сред художниците, участвали в създаването на филма "Под игото". През 1953 е удостоен с Димитровска награда, звания "заслужил"и "народен" художник, печели награди "Захари Зограф" и "Владимир Димитров - Майстора".

Картини на Стоян Сотиров са представяни в ГДР, Куба, Мексико, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария Франция, Чехословакия, Югославия, Япония.

В България единствената му самостоятелна изложба е организирана през 1978, когато Съюзът на българските художници издава и книгата "Стоян Сотиров - герой на социалистическия труд и народен художник", с предговор от Светлин Русев.

Следващите изложби на Стоян Сотиров са след смъртта му - през 1985, през 2003 за 100-годишнина и през 2013 за 110-та годишнина от рождението му.

Творбите му са притежание на НХГ, СГХГ, галерии в Бургас, Пловдив, Русе, както и в чужди частни колекции.

Името на Стоян Сотиров носи Художествената галерия в Благоевград.

Паметна плоча на н.х. Стоян Сотиров е поставена на дома, в който е живял от 1961 до края на дните си - на ул. "Георги Раковски" 209, в София.