Изгубени илюзии

Драма

По роман от цикъла "Човешка комедия" на Оноре дьо Блазак

Режисьор: Ксавие Джаноли

В ролите: Бенжамен Воазен, Сесил дьо Франс, Венсан Лакост, Жан Балибар, Андре Маркон, Жерар Депардийо и др.

ФАБУЛА

"В името на лошата вяра, фалшивите слухове и добрата реклама, те покръстваме като журналист".

Млад провинциален поет пристига във френската столица с тайна любовница и с големи писателски очаквания, но това е само началото на големите илюзии.

През първата половина на ХІХ век Париж е място на слава, интриги, любов и сметки, на които не всеки може да издържи - някои се отказват още с пристигането, други се опитват да се впишат в статуквото, което съвсем не е безобидно и безплатно. От двамата тайни любовници, пристигнали в Париж, единият остава, другият се връща и това не е краят...

ФИЛМЪТ

Филмът "Изгубени илюзии" е по романа "Един пораснал мъж от провинцията в Париж" и е подзаглавието на трилогия в раздел "Сцени от провинциалния живот" от томовете с "Човешка комедия" на Оноре дьо Балзак.

"Човешка комедия" на Балзак е в 24 тома и събира романи, новели, разкази и есета, разделени тематично на:
"Сцени от личния живот"
"Сцени от провинциалния живот"
"Сцени от Парижкия живот"
"Сцени от политическия живот"
"Сцени от военния живот"
"Сцени от селския живот"

Томовете "Човешка комедия" събират творчеството на Балзак от 1829/30 - 1850/56.

В главната роля във филма "Изгубени илюзии" е актьорът Бенжамен Воазен. Оценена с награди е поддържащата роля на Венсан Лакост, в малка екранна роля, но с голяма тежест в сюжета, участва и Жерар Депардийо.

Някои образи в екранната адаптация са събирателни на други от романа.

Бюджетът на продукцията, която впечатлява с възстановка на епоха, отношения и костюми, е 18 700 000 евро.

СЮЖЕТ
Франция, 1820 година, между Ангулем и Париж.

Люсиен дьо Рюбампре, млад ентусиазиран поет от френската провинция в Ангулем, напуска семейния дом, за да замине за Париж, където се надява да бъде публикуван и да стане известен. Причина за пътуването е и тайната му любовна връзка с омъжената баронеса Луиз дьо Баржетон, за която преместването им се явява бягство от скандал.

Във френската столица Люсиен не се вписва в "оперния блясък" и баронесата го изоставя. Унизен и безпаричен, младият поет се запознава с журналиста Лусто, който става негов ментор, и с писателя Д'Артез.

Неспособен да се справи сам в гъмжащ на слухове, връзки и "идеи" свят, Люсиен се оставя да бъде "воден" и работи услужливо като журналист и критик в артистичен лицемерен кръг, в който всичко се купува и продава и може да се използва "за" или "срещу"...

Въпреки няколко щастливи моменти в любовна афера с актрисата Корали и бляскаво "приемане в "братството на журналистите", Люсиен дьо Рюбампре не се чувства добре, попада в капана на собствените си противоречия и на незакъснялото отмъщение на мадам Баржетон, така че обратният път към самия себе си остава единственото му спасение....

ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ И БАЛЗАК

"Човешка комедия" на Балзак събира 95 произведения, с повече от 2200 персонажа в почти толкова семейни връзки, някои от които са герои и на самостоятелни романи като "Братовчедката Бет", "Дядо Горио", "Йожени Гранде".

В томовете на Балзак е събрана цялата обществена система с маски и пороци. Периодът е от Френската революция до края на Юлската монархия. Парижани и провинциалисти, аристократи и буржоа, аматьори и артисти, писатели и журналисти, търговци и адвокати, либерали и роялисти, благородници и сноби, девственици и куртизанки, слуги и господари. Балзак описва света, който познава. Самият той също е част от този свят.

Талантлив и проницателен младеж от централна френска провинция, пристрастен към кафето и писането, Оноре Балзак иска да успее в Париж, приписва си знатност, като добавя към името си "дьо", работи по 18 часа на ден, изпива по 50 чаши кафе и едва се спасява от кредиторите. Всички герои, дори лекарят, който го посещава на смъртното му легло, са част от вселената, която писателят познава, и никой не е измислен и случаен.

Персонажите с реални прототипи понякога са представени и с истинските им имена от живота, в който Балзак се явява герой, жертва и хроникьор в продължение на 25 години.

"Изгубени илюзии" се появява през 1833 като анонс за том ІV на "Сцени от провинциалния живот", но реално става заглавие на трилогия в том VІІІ от "Човешка комедия", сравнявана с "Божествена комедия" на Данте.

НАКРАТКО

"Човешка комедия" е универсален наръчник, без значение от мястото и епохата, за това как се върти играта с корупцията, измамата и влиянието на кръгове в обществото и с неизменното предателство между всички тях, първо от които е тяхното собствено предателство спрямо самите себе си, ако изобщо го осъзнаят. Тогава започва трагедията на "Изгубени илюзии" в голямата "Човешка комедия"... Самият Балзак оценява творчеството си като "Паметник на обществото".

Тематично структуриран, цикълът "Човешка комедия" е сборен шедьовър, който се завръща с 220-годишнината от рождението на писателя, отбелязана и в родния му град Тур през 2019.

*През 2024 се отбелязват 225 години от рождението на Оноре дьо Балзак.

Златна Романова

Remembering Balzac on the 220th Anniversary of his Birth| France Today, 2019

Структура и генеалогия на "Човешка комедия":

La Maison de Balzac

Balzac.La Comédie humaine| Maison de Balzac

НАГРАДИ и НОМИНАЦИИ за филма "Изгубени илюзии"

Награди "Сезар" за филм, адаптиран сценарий, операторска работа, сценография, костюми и поддържаща роля на Венсан Лакост от Френските филмови награди (2022)
Номинации за "Гоя" от Испания, за "Златен лъв" от Венеция и за "Магрит" от Белгия (2022)

Lost Illusions Illusions Perdues