Качеството на въздуха в Европа

Агата де Ру е ръководител на звено „Европейски съюз и държави членки“ във филантропската организация "Clean Air Fund", която иска да намери решения за подобряване на качеството на въздуха в различни държави по света.

Госпожа де Ру беше в София да разговаря по темата за въвеждане на нискоемисонна зона за транспорт в София от 1 декември 2023г. С нея разговаря Евгения Атанасова:

Г-жо Де Ру, Вие наблюдавахте чистотата на въздуха в Обединеното кралство, Полша, България и други държави в източна Европа. Можете ли да дадете кратка представа за това как изглежда картината в момента?

През последните 5-10 години качеството на въздуха в големите градове в Обединеното кралство, Полша, България се е подобрило. И това е свързано с действията на правителствата, местните власти, бизнеса и всеки един от нас – вземайки най-добрите решения за това с какво да отопляваме домовете си и с какво да пътуваме всеки ден. Въпреки това, все още има много неща, които трябва да бъдат направени и Световната здравна организация публикува нови насоки миналата година, за да покаже докъде трябва да стигнем като глобална общност. Данните ясно показват, че всички държави членки на ЕС все още имат дълъг път за извървяване. В момента има движение в Брюксел, вдъхновено от Европейската комисия, всички държави членки на ЕС да спазват новите насоки, зададени от Световната здравна организация. Не го правим само с цел да имаме по-чист въздух. Правим го, за да бъдем по-здрави и за да имаме по-добър начин на живот за нашите деца.

Какви фактори оказват най-силно влияние на този процес? Само за човешка дейност ли или става дума или има някакви други фактори?

Те са различни. Честно казано, най-голямо влияние оказва нашата дейност. В същото време, в държави, които са разположени в близост до пустиня, има и вид пясъчен прах, който се носи от вятъра. Има и градове, намиращи се в ниши, в които се натрупва част от замърсяването от околните области и тези градове няма какво да направят за своята география. Съществуват обаче много неща, които могат да се направят по отношение на човешката дейност и обичайно нещата опират до това с какво отопляваме домовете си и с какво пътуваме все ден.

Вие сте тук заради проекта за зони с ниски емисии в София. Разкажете ни повече за това? Какви са тези зони?

Има зона с ниски емисии за транспортен план и зона с ниски емисии за отопление. И те се отнасят до двата основни източника на замърсяване на въздуха в София. Аз обаче не мисля, че София е в уникална ситуация. Повечето европейски държави имат същия проблем. От една страна ние все още горим въглища, дърва и отпадъци в нашите домакинства, за да отопляваме жилищата си. На второ място, ние все още караме употребявани, по-стари автомобили, които не са в съответствие с най-новите стандарти. Идеята за въвеждане на зони с ниски емисии и постепенното спиране на използването на въглищата, дървата и отпадъците за отопляване на жилищата и
постепенното извеждане на по-старите и по-замърсяващи автомобили, е постепенно да преминем от мръсен към чист въздух. И идеята не е тези инструменти да бъдат революционни. Идеята е те да бъдат постепенно изтеглени, така че всеки да има време да се настрои. Ще дам пример с Варшава, където изследването, финансирано от нас, стигна до заключение, че спирането на 4 % от най-замърсяващите автомобили би подобрило качеството на въздуха във връзка с транспорта с 25 %. Ние знам, че подобни стойности са приложими и за София. Същото се случи и в Лондон, където Кметът на Лондон каза, че съвсем скоро може да обяви разширяване на ULEZ (ултра-ниско емисионната зона), обхващаща 10 милиона души днес.

Имате ли примери и с други градове, където се практикуват нискоемисионни зони? Какви са ползите? Струва ли си това начинание?

Да, има над 200 града в Европа, които вече са въвели зони с ниски емисии за транспорт. И има градове, които са се облагодетелствали от това. Ползите идват от по-доброто качество на въздуха, което се превръща в по-добро здраве, както и по-добър жизнен стандарт. Но това е свързано и с обичайно намален трафик и повишаване на използването на обществен транспорт. Те обаче трябва да се проявяват заедно – не може едното да даде резултат без другото. Трябва да се осигурят алтернативите – както от публичните органи, така и от бизнеса. Зоните с ниски емисии за отопление чрез спиране на използването на въглища и дърва при битовото отопление също се случи на няколко места в Европа. Ползите са удивителни и незабавни. Може да се каже, че в момента, в който спрем да горим въглища и отпадъци, въздухът става по-чист – незабавно и оттам идват ползи за здравето.

Има ли някакви икономически инструменти, с които да бъдат насърчени хората да са по-щадящи към околната среда? Зная, че в някой държави се насърчава финансово купуването на електромобили, инвестира се в транспортната си система. Защото много хора биха казали, че не са достатъчно богати, за да си позволят всичко това.

Да, от наша гледна точка, за Фонда за чист въздух е важно всяка политика или всяка промяна да бъде справедлива. Което означава домакинствата с по-ниски доходи и най-социално неравнопоставените да бъдат взети предвид при създаването на политиката. И на Вашия въпрос: субсидии и финансова подкрепа биха могли да помогнат за това. Много от тях идват от бюджета на Европейския съюз, където има средства, заделени за намеси във връзка с  равнопоставеността и много държави членки на Европейския съюз се възползват от тях, включително България и знам, че има няколко стимула в град София, които са финансирани чрез механизми на ЕС. Сред тях са съдействие за замяна на бойлери, съдействие за подобряване на енергийната ефективност на сгради, съдействие за замяна на автомобили – и те не е необходимо да бъдат електромобили, тъй както – както знаем – те са хубави и по-малко замърсяват, но в същото време – доста недостъпни за повечето от нас. За нас това е траектория към нискоемисионен транспорт. Тук ще се включват и електрически автомобили, но те не са единственото решение. Хубаво обаче е да се знае, че има наличен обществен транспорт, включително метро, автобуси. Че има други форми на транспорт –велосипеди и скутери, където ги има. Има автомобили с ниски емисии, въведени в центровете на градовете.

Повече от петнадесет години работите в сферата на проблемите с климата, енергетиката и замърсяването в Европа и САЩ. Как се развива този процес във времето? Само влошава ли се или виждаме и подобрение и добри примери?

Има добри примери и би могло да се каже, че има доста на брой смели правителства, бизнесмени и много от нас, които са вдъхновени и предприемат действия в посока по-добро бъдеще за нашите деца. Все още има много исторически обусловени фактори, които продължават да създават емисии и да замърсяват. Има обаче и нови технологични пробиви, които се въвеждат. Затова имам голяма вяра в новите поколения, които са много по-осъзнати за въздействието, което имат върху планетата и върху околната среда. Има много неща, които се случват. Бих казала, че голямата промяна трябва да настъпи не само в глобалния север и България, за голям късмет, се смята, че е част от глобалния север, но голяма част от промяната трябва да настъпи и в глобалния юг. Да вземем държавите в Африка, Латинска Америка и Азия; докато бизнес практиките и технологичните решения се развиват тук и прилагат тук, те трябва да се прехвърлят и там, за да се облагодетелства глобалната общност.

Можем ли да допринесем с нашите ежедневни практики или само големите предприятия и икономики реално влияят на този процес?

Всеки има своята роля: централните правителства, органите на местно самоуправление, бизнесите – всички те имат своята роля. Но всеки един от нас – и особено когато става дума за борба срещу замърсяването на въздуха – от нас зависи какви решения вземаме всеки ден, включително дали да изолираме дома си, дали включим климатика или печката, дали да вземем метрото вместо да пътуваме с автомобила си до работа всеки ден. Тези избори допринасят и аз мисля, че доколкото е възможно следва да мислим за това и да внедряваме тези най-добри практики в ежедневието си. Това обаче не означава, че само гражданите трябва да променят нещо. Бизнес общността също трябва да въведе промени и избраните длъжностни лица, на които сме се доверили да заложат политиките, които ще ни помогнат да преминем към бъдеще с по-чист въздух.