- Г-н Хаугли, коя е най-голямата иновация, която Норвегия дава на света?
- Ще кажат, че най-великото норвежко изобретение за всички времена е кламерът. Но сериозно казано, това е общуването чрез мобилни телефони. Заедно с другите ни скандинавски съседи създадохме инфраструктурата, която ни позволява да комуникираме дигитално, с устройство в ръка.

- А не е ли иновация и това как инвестирате средствата от Вашия петрол?
- Наистина, Норвегия получава страхотни приходи от нефтената и газовата промишленост през последните 50 години. В момента сме единствената европейска страна – износител. Това богатство се трупа в инвестиционен фонд, собственост на всички нас, гражданите на Норвегия. И вместо да създава инфлация, се влага поетапно в икономиката за конкретни мерки: образование, иновации, пътища, жп линии. Всички се възползваме от това богатство. Но най-важното е, че ще се възползват и нашите деца и внуци.

- Инвестирате настоящето в бъдещето си, така ли?
- Много добре казано! Възползваме се максимално от природните ресурси и осъзнахме, че след 40-50 години няма да ги имаме. Или търсенето ще спадне, или ще ги изчерпим. Затова разработваме нова икономика с други бизнеси. В нея влагаме част от нефтените и газовите приходи. Това прави нашата агенция, „Иновация Норвегия“, както и други.

С опит в бизнеса и политиката, той ръководи “Иновация Норвегия”, държавна компания и банка за национално развитие, която подкрепя предприемачеството в сектори като технологии и алтернативни горива.

- Когато въвеждаме иновации, гледаме не само отделните компании, но и как си взаимодействат те по цялата верига. Например, за да електрифицираме целия автопарк, не стига само една фирма да произвежда електромобили. Трябва да се промени цялата автомобилна инфраструктура. Така е и в океана. Никой няма да пусне на вода електрически ферибот, ако няма зарядна станция на земята - и обратно, никой няма да изгради зарядна станция на земята, ако няма клиент във водата.

- Работите за по-зелено бъдеще… Да! Но експлоатирате изкопаеми горива. Това парадокс ли е или необходимост?
- Да, парадоксално е. Нефтът и газът са важно гориво и в метафоричен смисъл за много страни. С войната в Украйна виждаме как норвежкият газ играе ключова роля в покриването на енергийните нужди на Европа. Същевременно, Норвегия се стреми да бъде лидер в зеления преход. Използваме историческите си ресурси, за да изградим нещо ново. И работим за това с партньори по света.

От 2007 “Иновация Норвегия” има офис в България. Подпомага компании по над 100 проекта с 210 милиона евро - в зелената промишленост, зелените иновации, технологиите на благосъстоянието.

- Силно съм впечатлен от видяното в България. Въпреки че България и Норвегия са далеч, на двата края на континента, имаме много общо в технологиите. И двете страни имаме процъфтяваща космическа индустрия. Виждаме го при цифровите близнаци и микроелектрониката.

- В Норвегия държавата е активен играч… Да! Какво ще кажете на тези, които твърдят, че държавата никога не работи?
- Норвегия е свободна пазарна икономика. Много отворена, ориентирана към износ, с нищожни ограничения за бизнеса. Държавата играе роля, където пазарът не покрива нуждите. Например правителството активно инвестира в научно-развойна дейност, за да покрие вложените от компаниите инвестиции. Същото се отнася и за образованието. Системата не се променя от само себе си. Затова се намесва държавата. Нашият модел е основан на доверие, хората вярват на правителството. Наскоро имахме избори с висока активност. Това създава основата на доверието.

- Има ли конкретно качество, необходимо на общество, за да може да подкрепи успешно иновациите?
- Образование на високо ниво и развиване на любопитство, както в учебната система, така и в компаниите. Убиеш ли любопитството, няма иновации.

- А сътрудничество? Важно ли е обществото да е с високо ниво на доверие?
- Имаме една дума – дугнад; означава да свършиш доброволно нещо за околните. Да, важно е сътрудничеството. Ние обаче сме индивидуалистична страна - повечето норвежци живеят на километри от съседа. Този баланс е ключов. Но изправени пред кризи, винаги се обединяваме; това е в основата на подхода ни. Иновациите пък изискват да се обединят различни страни. Образователни, научни институции, големи компании и стартъпи намират допирни точки и работят заедно. Ние си сътрудничим добре със съседите. Е, закачаме се понякога. Имаме доста вицове за шведи – и те за нас. Това е приятелска и бизнес конкуренция, но и чувство за единство и цел.