Какви са предизвикателствата пред Черноморския регион след началото на войната?

Какви са предизвикателствата пред Черноморския регион след началото на войната между Русия и Украйна? Николай Кръстев разговаря с бившия заместник-председател на НАТО Таджан Илдем.

Г-н Илдем, кажете ми, моля Ви, как възприема Турция ролята на Черноморския регион след нахлуването на Русия в Украйна?

- Руската война в Украйна определено предизвика сериозна промяна в сигурността в района на Черно море. Но трябва да разберем едно – не след войната, но дори и преди – през 2008 г. с войната в Грузия и по-късно при незаконното анексиране на Крим и подривните агресивни политики, прилагани в източна Украйна – всичко това вече промени средата в Черноморския регион от гледна точка на сигурността. Това, което виждаме, е струпване на военни сили от 2014 г. насам на Кримския полуостров. Руската федерация създаде определени зони – затворeни за достъп, за да създаде „сигурност“ във вреда на другите крайбрежни държави. Турция отдава много голямо значение на сигурността в Черноморския регион. То трябва да бъде мирно море, но за съжаление сме доста далеч от тази цел. В миналото Турция беше средство за свързване на крайбрежните държави в различни схеми на сътрудничество като операциите Черно море 4, Черноморска хармония. Но в този момент, за съжаление, тази идея за регионално сътрудничество не може да включи всички заинтересувани страни, включително Русия, тъй като тя нарушава международните правила и международното право, продължавайки войната в Украйна. В момента обаче пример за регионална собственост може да бъде механизмът за тристранно сътрудничество, който ще бъде установен между България, Румъния и Турция. Към него можем да включим и партньорски държави, като Грузия и Украйна в тези усилия за сътрудничество, за да укрепим механизмите за възпиране и защитата в Черно море, както и изграждането на капацитет на отделните държави.

Г-н Илдем, Турция откри преди известно време две военни бази в северната част на източното крайбрежие на Черно море. Какъв сигнал е това за състоянието на сигурността в Черноморския регион?

- Няма да коментирам в подробности отделните предприети военни мерки, но едно нещо е част от действителността, пред която се изправяме – след 2014 г. НАТО прие редица решения, за да укрепи механизмите за възпиране и защитата. И тези решения бяха взети с единодушие. Турция определено подкрепи тези мерки за защита. Ние даваме своя принос в усилията за съюз в Черно море с наши собствени национални капацитети, когато има съвместни обучения и учения в региона. Това се прави и с цел да се укрепят тези механизми за възпиране. За Турция едно важно съображение е всяко действие да бъде в съответствие с международното право. Конвенцията от Монтрьо, която е международен акт, е неразделна част от международното право. Три дни след започване на руската война срещу Украйна – въпреки че Русия я квалифицираше като „специална военна операция“, Турция беше достатъчно смела, за да обяви, че това е война и се позова на съответния член от Конвенцията от Монтрьо, за да затвори Проливите за преминаване на военни кораби. И смятам, че това беше – и все още е – много сериозен принос за сигурността на Черно море, който се оценява от съюзниците.

Г-н Илдем, би ли могъл конфликтът от сушата в Украйна да се пренесе в Черноморския регион?

- Макар да отдава значимост на укрепването на механизмите за възпиране и защитата в Черно море, Турция се опитва и да не предприема никакво действие, с което да ескалира ситуацията. Не ни е необходим ефект на „разливане” на случващото се във войната в Украйна, което е много неприемливо и злощастно – война, която се води в сърцето на Европа. Ние се надяваме тя да приключи, но по-важното е никой конфликт в региона да не се разпростира в резултат на ефекта на „разливане” в региона. Управлението на ескалацията е едно важно съображение, което Турция взема предвид в оценките си за сигурността в Черноморския регион?

Как би могъл НАТО да допринесе за сигурността на целия черноморски регион в този момент?

- В миналото, в обсъжданията с НАТО, бяха предприети – както Ви казах – различни мерки за защита и възпиране. И в срещата на върха в Мадрид миналата година също бяха приети допълнителни мерки за този регион. Когато става дума за подобрено присъствие в бъдеще. В миналото фокусът беше може би върху морската сфера. Мислехме как да подобрим присъствието на НАТО в морската зона на Черно море. Смятам, че тя е важна, но не трябва да бъдем фиксирани само върху морската област. Подходът трябва да е цялостен – фокус върху земя, въздух, море и кибернетично пространство. Защото знаем, че в днешно време е важно да се справяме с хибридните войни, хибридните дела. Кибернетичните атаки са един важен компонент от тези хибридни войни. Затова Турция призовава за цялостен подход, да не се фокусираме само върху една област, а върху всички оперативни области. И, освен това, от географска гледна точка, да имаме цялостен подход. Да не гледаме на Черно море така сякаш е едно изолирано място, тъй като то е свързано с други региони като например Каспийския регион, Средиземноморието. Освен това трябва да признаем факта, че от Кримския полуостров Русия насочва сили на юг. Поради това, в този цялостен подход, трябва да имаме чувствителност на 360 градуса и да гледаме във всяка посока.

Последният ми въпрос е какво мислите за американския план за Черноморския регион?

- На първо място, ако говорим за Черноморския регион, той следва да е собственост и отговорностите за него да бъдат разпределени между държавите в региона – Турция, България, Румъния. Това са крайбрежни съюзни държави. И НАТО, за да подпомогне тези три държави и партньорски държави – Грузия и Украйна – определено може да разработи стратегия. Но на шофьорското място, тези три съюзни държави, следва да имат свои собствени отговорности. Така че акцентът за мен е регионална собственост.