Концертите през 2026 година

Какво ново да очакват любителите на музиката през 2026 г., разговаряме с Иван Несторов - Амебата от "София Мюзик Ентерпрайсис", Маргарита Борисова и Явор Ганчев от "Jazz Plus" и Васил Димитров от "Cantus Firmus". Вижте във видеото.

Иван Несторов – Амебата, "София Мюзик Ентерпрайсис"

Инженер по образование, промоутър и музикант по призвание, Иван Несторов Амебата е част от творческия тандем София Мюзик Ентерпрайсис, който е на българския пазар от 30 години насам. Направили са повече от 1000 концерта и т. е. отвориха света на музиката и на музикалната сцена за България. 

Вие започнахте във време, в което буквално вдигнахте желязната завеса между Изтока и Запада. Как е различно правенето на концерти сега от преди 30 години?

По най-аматьорския начин започнахме, тъй като нямахме общо взето никаква подготовка в тази област. Бяхме свикнали сами да си организираме нещата в нашите групи, така че това все пак ни даде така някакво самочувствие да продължим напред и с международни групи. Общо взето, първите ни концерти бяха пълен хаос. Вършехме абсолютно всичко, лепяхме афиши, продавахме билети, носехме апаратури. На всичкото отгоре бяхме и съпорт група на звездите, така че трябваше и да свирим, което беше доста тежко, но в крайна сметка тогава бяха такива по-романтични времена. И звездите бяха други. Те идваха тука, прекарвахме си страхотно. Хиляди случаи имаме от вечери, пътувания и какво ли не още.

Кой ти е най-приятният, най-силният спомен от афтър парти. … В портфолиото ви има такива звезди. От Ози Озбърн през Металика до Лейди Гага, Мадона, Елтън Джон.

Много са, да. Вече наистина, може би някой ден трябва да го разкажем всичко на някакви страници. Да, но... страхотни афтърпартита сме имали с много от артистите. Някои от тях си тръгваха веднага след концертите си с частните си самолети, както Мадона, Елтън Джон - също, Ози Озбърн - също, Леди Гага изкара няколко часа в гримьорната. Боядиса кучето си лилаво с един спрей. Изпуши няколко марихуани, въпреки че имаше датчици за забрана на пушенето в гримьорната и можеше да стане страхотно наводнение. Тя имаше рокли около поне 1 милион долара. Така. Имали сме много случки, наистина, незабравими. Сега е малко по-трудно. Повечето звезди са дистанцирани от местните промоутъри. Обикновено контактуваме предимно с менажерите и с хората, които се грижат за цялата продукция. Сега светът е корпоративен, артистите са подчинени на неопределени правила, продиктувани от големите промоутърски компании, мениджмънтът им е много тежък. Парите вече са други. Знаете много добре, че артистите вече не се изхранват от звукозаписната индустрия, от продажбите на плочи и дискове, а се изхранват предимно от концерти. Което пък увеличи в огромна степен броя на концертите в света, както и цените на билетите и всичко останало. Така че сега е много по-трудно, но не е толкова романтично.

Помниш ли цените на билетите на първия концерт на голяма звезда?

Много добре си ги спомням. Цената на първия концерт на Содом, първият ни концерт 1991-а година беше 22 лв., а мисля, че тогава 1 долар беше 18 лева или нещо подобно. Билетите бяха много евтини, изключително евтини. Но и хонорарите на групите бяха такива. Сега, нашите цени на билетите горе-долу в тази част на света се поизравниха от европейските, но все още сме далече от стандарта. Цените на концертите и билетите се повишават от баснословното качване на хонорарите на артистите. Но това е нормално. При положение, че те продават стадиони за по 100 хиляди души в света, какви пари да поискат тук? Това е съвсем нормално. За съжаление, много от нещата ние не можем да си ги позволим. Все още.

Да, а какво планирате за 2026-а г.? Какви концерти?

Можем да говорим за концерти, които вече са обявени и които са в продажба. Но ви уверявам, че правим всичко възможно да има и доста изненади през 2026 г. Обявените концерти са концерта на Foreigner на 30 юни в Арена. Вероятно ще бъде един от последните концерти на тази група. Тя празнува 50-годишнина. Легенди! Фантастична група от нашата детство и младост, за която съм мечтал да направим и за първи път ни се случва. Обявили сме доста клубни концерти, като The 69 Eyes, Lord of the Lost, Magic Queen, Slow of The Sun и много други. Обявихме сега два много интересни концерта на Марко Хоетела. Това е китарист, композитор и певец в Nightwish. Той имаше концерт в България миналата година с Таря Турунен. Залата беше напълно разпродадена. Концертът беше страхотен! А сега само Марко с неговата група ще направи два концерта през юли месец Летния театър във Варна и в София. Предстоят също още доста концерти. На 10 март правим една забележителна група, която е смесица между есид джаз и фънк, казва се Инкогнито, в зала 1 на НДК. И с така истинско удоволствие, като музиканти, бихме осъществили този концерт, защото това е и нашата музика, не само метъл.

Маргарита Борисова и Явор Ганчев са създатели на най-стария действащ музикален магазин в София „Дюкян Меломан“ и на промоутърската компания „Джаз Плюс“, която в зората на новия век започна да организира концерти за ценители. Благодарение на тях в България можем да се насладим на изключителни професионалисти в областта на джаза, фламенкото, испанската китара, на музика от Перу, японски барабани, кубински саксофон, пиано от Менорка. По покана на Марги и Явор България разпознават вече като свой втори дом изключителни клубни музиканти като Ян Гарбарек, Дженк Ердоган, Роберто Фонсека, Антонио Форчоне.

Компанията продуцира и кросовър проекти като “Еструна“, чийто запис спечели награда Латино Грами през 2018 г., The Storytellers – албума на турския китарист Дженк Ердоган и на световния виртуоз на акустичната китара - Антонио Форчоне. „Джаз Плюс“ са продуценти на Роберто Фонсека и „Новите български гласове“. 

По ваша покана България разпознават вече като свой втори дом Ян Гарбарек, Дженк Кердоган, Роберто Фонсека, Антонио Форчоне… - изключителни музиканти. Кой е концертът от 2025-а, който беше най-най-голямо предизвикателство за вас? 

Маргарита: Бих казала - радост. Концертът на Ануар Брахем и неговия квартет. Това е една нова програма, която той записа през миналата година. И на 28 март излезе албумът, „След последното небе". Целият стих е "Къде ще летят птиците след последното небе". Това е стих от един палестински поет, Даруиш се казва и в него Ануар Брахем разпознава своята музика, онова, което е композирал, преди да е поставил текстовете отгоре. Защото пред публиката в София той сподели, че музиката е водеща. И впоследствие разпознава текстовете, които биха се вписали и описали тази музика. Има музиканти. Те са много малко в този свят, които успяват да дишат заедно с публиката. И това се случи на този концерт, за който говоря – с Ануар Брахем.

Да, вие сте много добри в това да срещате България със световната музика и заради това, че... имате много интересни проекти, като например Арканхел, който спечели Латино Грами с хор „Нови български гласове“ или The Storytellers с Дженк Ердоган и Антонио Форчоне, или Роберто Фонсека пак и „Новите български гласове“. Кой за вас е бил най-звездният миг?

Маргарита: Разбира се новината, че записаната концертна програма на Арканхел с хор "Нови български гласове" под диригентството на проф. Георги Петков спечели Латино грами през 2018 г., за нас беше такъв момент. Защото и до сега, за изминалата четвърт 21 век, това е единственото „Грами“ за български музиканти в звукозапис в света. Този проект беше започнат в София, беше роден в София, беше направен, поставен на сцена и пуснат не само на българската, но и на международната публика в течение на много години. Накрая беше записан в Испания и този запис спечели Латино грами. Макар и че всички други наши деца, като Роберто Фонсека и хор „Нови Българския гласове“, отново под диригерството на проф. д-р Георги Петков, както и най-новият проект, по който работим...

Този китарен дует се роди, бих казала, експлозивно, защото те се срещнаха след много години и бе като разговор между стари приятели тяхната музика. Надпреварата се да си разкажат историята от тези толкова много години. И впоследствие ние решихме да надградим този проект със запис. Затова и техният запис се казва "Разказвачите - Storytellers". 

А какво предстои на музикалната сцена през 2026? 

Маргарита: Започваме през януари месец на 28-29 в Топлоцентралата с концерт на Антонио Форчоне и Дженк Кердоган, на който ще представят новия си запис, който излезе сега на компакт диск и грамофонна плоча през декември месец.

Явор: След което можем да обявим на 1 април предстои да видим един от гигантите на тромпета в джаза Нилс Петер Молвер, чието свирене на тромпет се родее с това на Майлс Дейвис и на Томаш Станко, един рисувач на музикални цветове с инструмента си. Той ще свири със своето трио в клуб X-Day 5 на 1 април. 

Маргарита: Бих добавила два много интересни предстоящи концерта след 1 април. На 9 април предстои концертът на испанската певица Карола Ортис. Тя ще гостува в София в дует с перкусионист. И тук ще има интересна изненада, за това следете нашата страница. И на 10 юни ще представим концерта на португалския певец Антонио Замбожо отново в триофромат. Марко Мескида е един гениален пианист, за който все повече се чува в Европа. Най-вероятно през есента ще го представим на сцена заедно с фламенко-китариста Чико Ело. Те имат едно фламенко-джаз трио, което наистина преосмисля фламенко-джаза, който е започнат преди години от Пако де Лусия и неговите музиканти.

Васил Димитров е създател на радио Classic FM и на оркестъра на радио Classic FM, на Cantus Firmus, президент на Европейския музикален фестивал, управител на „Фреш Радио Груп“ и диригент. На Cantus Firmus българската публика дължи магически срещи с Ал Жиро, Енио Мориконе, Джошуа Бел, Пинкас Цукерман, Ричард Клайдерман. Също и завръщането на прекрасни цигуари като Мила Георгиева, Васко Василев, Веско Ешкенази в България, фестивали като София Джазпик и Европейския музикален фестивал. 

Г-н Димитров, от богатата разнообразна програма на 2025-та, в която имаше имена като Глен Хюс, Ричард Клайдерман, музикантите на Барселона Джипси Болкан оркестра, кой според вас беше най-амбициозният ви проект и най-голямото предизвикателство?

От изданието на Европейския музикалния фестивал през 2025 г. имаше много интересни концерти на сферата на класическата музика, както и рок музиката, но специално на сферата на класическата музика бих подчертал цигуарят Вадим Глузман, той е един от най-големите цигулари в момента, както и изключителния Литовски камерен оркестър със своя солист Сергей Крилов и Баварския камерен оркестър, чийто солист беше българският цигулар Марио Хосен. Не мога да пропусна и Людмил Ангелов и Красимира Стоянова, двама много блестящи български музиканти, които ни представят по перфектен начин в целия свят. Имаше много хубави концерти. Вие споменахте сред тях и Барселона джипси оркестра. Но това, което за мен и виждам, че и за публиката беше сюрпризът, беше идеята да създадем цикъл от три концерта - колекция Stradivarius. Те минаха с изключителен интерес, с препълнени зали, такова нещо не ни се беше случвало, откакто направихме цикълът "Концертмайсторите на времето“ преди много години. Преди двайсет – 2002 г. беше първият цикъл със Светлин Русев и с Георги Черкин с оркестъра на Cantus Firmus, тогава на - радио Classic FM. Успяхме да накараме публиката да заживее с тази идея. И все повече се убеждавам, имайки предвид интереса към тези концерти, че българската публика на класическа музика има голямо родство с българската публика на националните ни отбори по волейбол, да речем, които печеят. Тези хора искат да чуят български музиканти, които са достойни представители на нашата нация и представят България по целия свят. Те ги предпочитат пред чуждите музиканти, които са също с уникални биографии. 

Разкажете повече за цикъла „Страдивариус“.

Той представя първо блестящи инструменти от гремонските майстори от 17-18 век, Страдивариус, Гуарниери, които нашите музиканти тази година - Мила Георгиева, Лиа Петрова и Светлин Русев представиха, но в изпълнението на тези герои. Те са български герои.

Планирате ли продължение за 2026?

Ние го обявихме на последния концерт, който беше миналата седмица със Светлин Русев в зала „България“. Още през март ще започнем с втория цикъл колекции "Страдивариус", с концертмайстори на Виенската филхармония от Б. М. Данилов. След което ще свирят Лия Петрова, но този път с Людмил Ангелов. Двамата ще изнесат концерт. После следва Веско Ешкенази, който свири с Гуарниери. За него няма нужда да разказваме. И накрая Мила Георгиева с блестящия български виолончелист – Атанас Кръстев ще свирят Брамс – „Концерт за цигулка и виолончело“ с оркестър Cantus Firmus. Това е едно състезание в най-добрия списъл, в което ние даваме възможност да се свърнат и инструментите, даваме възможност да се свърнат и изпълнителите. 

Бихте ли споделили и за конкурса за млади изпълнители?

В Cantus Firmus след COVID-кризата, решихме, че искаме да представим в България най-големите музиканти в сферата на класиката и джаз. И за това направихме концерти на Пинкас Цукерман, Джошуа Бел, Найджъл Кенеди, хора, които никога не бяха идвали... След което се получи едно изравняване. Хората вече чуха най-големите музиканти. И в момента и Националната ни филхармония прави и страхотни концерти с най-големите. Решихме, че в момента е много добре да обърнем внимание на българските музиканти, най-вече на младите български музиканти. Затова вече пет години ние правим конкурса за млади изпълнители, български млади изпълнители - Cantus Firmus, а пък на всеки три години той ще бъде международен за цигулари. И това е много смислено за нас, а надявам се и за цялата ни общественост, защото освен че ние ги провокираме да работят и да дават най-доброто от себе си на конкурса, след това ние се грижим за тези, които са най-добрите, като организираме техни концерти. Има по два-три концерта тази година. Например лауреатите на международния конкурс имаха майсторски клас през 2025 г. двама от тях - във Виена, в Виенската консерватория, а пък носителят на Първа награда ще има концерт през 2026 г. с оркестър "Cantus Firmus в София и на Варненско лето. Така че това е много важно, защото при това изобилие от информация в дигиталния свят, благодарение на което всеки може да чуе музика от всякакви жанрове, на всички изпълнители, е много трудно да пробиеш. 

През 2025-а направихте концерти на бразилска музика, филмова музика, неаполитански фолк, харвардски камерен хор, американски мюзикъл, руска филхармония... Какви ще са музикалните дестинации следващата година? 

В момента сме почти на финала на преговорите с блестящия Пражки камерен оркестър. За българската публика ще бъде изключително приятно да го чуе. И отделно преговаряме и с Виенския камерен оркестър. Предстои да финализираме преговорите и да ги обявим, но смятам, че ще станат и това е част от международната ни програма. Но фестивалът все пак зависи от фактори като финансиране. И то зависи от бюджета дори на държавата, така че давам само някои нюанси, по които работим, но цикълът от колекция „Страдивариус“ е сигурен, защото сме го договорили и той е обявен.

Имате срещи с невероятни музиканти, свирил сте на една сцена с Джордж Бенсън. Кой е най-звездният миг в живота ви досега? 

Още докато учех в музикалното училище, слушахме много музика. Не класическа, която трябваше да слушаме и да свирим, а музика, с която се забавлявахме. Тя беше много по-различна от тази, която слушаха нашите съученици от другите училища. Тогава слушахме групи като Earth Wind And Fire, музиканти като Ал Жаро, Джордж Бенсън. Това бяха нашите кумири. Тази музика тогава не се възприемаше от масовата дискотечна публика, особено Earth Wind And Fire! Даже се е случвало с приятели отиваме на дискотека и даваме касетка на диджея да пусне нашето любимо парче. И както е дансингът е пълен с хора, се опразва и оставаме само двама. Тази музика беше просто по-напредничава.

Сега обаче, след 40 години по-късно тази музика се харесва от всички. И тогава не съм предполагал, че ще има възможност да бъда заедно с Ал Жаро и с Джордж Бенсън и с един куп други хора, Маркъс Милър, хора, които сме канили. Възможността да свиря на една сцена с Джорд Бенсън беше изключителна за мен. Случи се след концерта на Джорд Бенсън и Ал Жаро преди 15 години. Това беше според мен едно от най-големите джаз събития, които са правени в България.

Има ли партита след джаз концерти?

Понякога да направиш парти след концерта с големият музикант е по-трудно, отколкото да направиш концерта, защото то е до забавление, което се добавя към работния им ангажимент. И в случая, когато аз имах възможност да свира с Джордж Бенсън, беше точно така. Ал Жаро каза, че е изморен и няма възможност да дойде, искаше да си почине, но Джордж Бенсън каза: "Аз ще дойда". И седнахме в едно сепаре и аз се държа с него като към учител… Никой не смее да му предложи: "Маестро, може ли да посвирим?" Свириха български музиканти, много добри. Шибил Бенев - на китара. Той е страхотен китарист.

И Джордж Бенсън забеляза: "Този е много добър. Искам да изпея с тях две песни.“ Барабаните седяха празни, така аз си казах: "Това е моят шанс.“ И така да се получи.