- Г-н Линдер, България ще приеме еврото. А Европа радва ли се?
- България заслужава поздравления. Благодарение на усилията през последните години тя успя да изпълни критериите. Страхотна новина за нея! България върви към центъра на Европа с всичките му предимства. Общата валута улеснява търговията, залага напредък и растеж.

- А добре ли е това за другите в еврозоната?
- Убеден съм! Изпълнението на критериите се основава само на числа и не може да бъде манипулирано политически. Като финансов министър често говорехме за инфлацията, растежа и дълга у Вас. И политическите усилия дадоха резултат. Българският народ може да се гордее.

- Но точно днес времената са интересни. Какви са те за еврото и Европа?
- Да, много неща, които смятахме за сигурни, се поставят под въпрос. Днес индексът на несигурност е по-висок, отколкото в пандемията. Аз виждам в това шанс. Заради несигурността, създадена от политиката на Доналд Тръмп, капиталовите потоци се преразпределят и Европа отново попада на радара. Още не заради силните ни страни, а защото ни смятат за сигурен пристан. За нас това е шанс. Но няма да стане от само себе си. Трябва да проявим смелост за структурни реформи и по-свободна търговия с други региони. Можем да спечелим много.

- Можем ли наистина? Ето, Германия не е онзи гигант в икономиката, онова величие, което беше. Защо? Готова ли е тя за ново икономическо чудо, или не?
- Да! Германия продължава да бъде силна структурно. Индустрията, малките и средни предприятия са все така активни и успешни на световния пазар. Само растеж липсва. От доста време тъпчем на място. Свързано е с намаляващата конкурентоспособност: през 2014 бяхме на шесто място, а миналата година - на 24-то. Трябват структурни реформи. Това е идеята на новото германско правителство. Да видим! Не съм част от него, но му желая късмет и да успее с реформите в данъчната система, пазара на труда, в енергийната политика, да намали бюрокрацията и да отприщи развитието. Тогава Германия отново ще се превърне не само в източник на стабилност, а и в икономически двигател на Европа.

- Не можа ли да направи реформи предишното правителство, което вие почти лично свалихте? Или го свалихте, защото не ги направи?
- Точно така. В предишното правителство, в което участвахме с моята партия, нямаше консенсус за посоката и реформите. Затова сметнах, че беше в интерес на Германия отново да идем на избори. Да питаме гражданите: те да решат. Днешното правителство реши за своята посока, аз лично пледирах за друга. Но е ценно, че имаме предвидима политика и ясна посока. Дано очакванията ни се сбъднат.

- Само че икономиите не са на мода. Избирателите искат харчене. А Вашата Свободна демократическа партия даже не прескочи бариерата.
- Причините за загубата ни са многопластови. Истината е, че финансите на Германия са стабилни и няма да задлъжнеем. Аз, като финансов министър, исках да боравим по-ефективно с наличните средства. Да имаме повече държава там, където наистина има нужда, и да я намалим там, където е досадна и неефективна. Но това е минало. Германската политика днес е друга. Тя залага на по-висок дълг, за да прави инвестиции в инфраструктурата и в отбраната. Споделям тези две цели. Остава да видим дали новият дълг наистина ще се използва за инвестиции – или ще отложи реформите, купувайки време.

- Вие излязохте от политиката, когато думата „либерален“ има нови значения и предизвиква спорове. Каква поука си извадихте?
- Винаги съм се водел от едно – да се отнасям сериозно към своите убеждения и заради тях да поема пълния, даже личен, риск. Понякога печелиш, понякога губиш. Но когато си действал по убеждение, дори поражението усещаш различно. След 25 години наистина се оттеглих от активната политика. Но продължавам да работя за идеите на свободата, демокрацията, пазарната икономика, върховенството на закона, за вярата в отделната личност. Ще го правя другояче, без принудата на публичните длъжности. Ще участвам в дебати като свободен дух.

- Либералните ценности не са ли в малцинство днес?
- Не. Е, тях винаги ги нападат, особено днес. Мнозина изповядват народняшки идеи, за тях колективът е по-важен от личността и затова либералните ценности трябва да се защитават отново и отново. Но аз вярвам в завръщането им. Защото в историята те станаха част от най-положителния човешки образ. Вярата в личността! Всеки поема своята отговорност! Ти най-добре знаеш какво да правиш с живота си и как да използваш свободата. Понякога се отклоняваме от тази силна идея. Но тя е вечна, защото е заложена в самия човек.