Лолита

Драма

Режисьор: Ейдриън Лайн
В ролите: Джереми Айрънс, Доминик Суейн, Мелани Грифит и др.

ФИЛМЪТ

"Лолита" или "педофилията преди интернета..."

Режисьорът Ейдриън Лайн често снима сюжети с болни сексуални връзки - с ужас или с насмешка: "Фатално привличане", "9 седмици и половина", "Изневяра", "Неприлично предложение".

Между тях есенцията е "Лолита", по скандалния роман на Владимир Набоков.

Кастингът на филма е сложен.

Денис Хопър и Дъстин Хофман са обсъждани за главната мъжка роля и добре че отпадат, за да не избухне по-голям скандал или смях, какъвто се крие и зад слуха, че вторият брак на Чаплин с невръстната му съпруга Лита Грей е вдъхновил творбата на Набоков. Иначе Дъстин Хофман е по-близо до духа на Чаплин, а Денис Хопър - до физиономията на Владимир Набоков, автора на историята, която никой друг не би могъл да преживее и опише така освен той самият . Режисьорът Ейдриън Лайн очаквал това да бъде най-успешният му филм, разчитайки на скандалността, която обаче не е фикция, а прозорец към педофилията от по-стари времена, преди интернета...

Доминик Суейн печели ролята на Лолита измежду 2500 кандидатстващи актриси.

Джереми Айрънс първоначално отхвърля предложението, притеснен за имиджа си, но впоследствие осъзнава, че хонорарът му подсигурява период, в който може изобщо да не играе. Този похотлив сюжет не му е чужд, снимал е вече перверзии и в "Открадната красота" (1996) на Бернардо Бертолучи и във "Вреда" (1992) на Луи Мал.

Следва цензурата.

В романа Лолита е 12-годишна, във филма е на 14 години, а актрисата Доминик Суейн реално е на 15 и е дублирана от по-зряло 19-годишно тяло в сексуалните сцени, за да се избегне Акт за превенция на детската порнография от 1996.

Разпространението е с ограничения и с отрязани сцени в различните държави.

Цялата оригинална версия на "Лолита" се предлага само във видеоразпространение. Най-ощетен е показът на филма в Америка, за сметка на литературните приходи за Набоков.

Владимир Набоков е писал "Лолита" в продължение на 6 години - до 1955. Романът е забранен в САЩ и във Великобритания - до 1958, което още повече покачва интереса на публиката и читателите.

Писателят е сценарист на първата екранизация на своя роман от режисьора Стенли Кубрик през 1962.

Критиката Набоков коментирал така: "Най-много ме безпокои вярването, че "Лолита" е критика на Америка. Смятам, че това е налудничаво. Не виждам кой би могъл да намери подобно нещо в "Лолита". Също така не харесвам хората, който възприемат книгата като еротичен феномен. Нещо повече, не харесвам и тези, които изобщо не са чели романа, защото мислят, че е неприличен".

Други критици се питат: "Дали, като почитател на метафорите, писателят не е описвал "забременяването" на революцията от монархията в този "не еротичен", но порочен сюжет..."

Факт е, че романът на Набоков е симптоматичен, шокът от написаното му носи печалби и слава за лудостта - като в стар рекламен трик, без да се подозира... болестта.

След "Лолита" Владимир Набоков пише "Блед огън" (1967). Последните му непубликувани творби - "Ада: Семейна хроника", "Прозрачни неща" и " Виж Арлекините" , са преведени на руски език от сина му Димитри.

СЮЖЕТ

В началото на своето подрастване Хъмбърт Хъмбърт се е чувствал отчаяно влюбен в момиче на своята възраст и... завинаги остава там.

И в зрелостта, и в старостта той продължава да се увлича по "нимфи" - девойки, които се движат съблазнително, на границата между девойка и жена.

Сега професор Хъмбърт е преподавател, назначен на друго място и търси нов дом. Срещата с претенциозната Шарлът Хейз му дава тази възможност.

Госпожа Хейз има голям дом и...дъщеря. 13-годишната Лолита изглежда точно така, както Хъмбърт е запазил в младежките си спомени.

От наемател професорът бързо става съпруг на Шарлът и новият баща на Лолита...Близостта е осигурена. Оттук нататък започва наблюдението - плахо, но изкусително. Девойката лесно схваща погледи и желания, така че прелъстяването става взаимно.

Когато осъзнава какво се случва пред очите й, Шарлът Хейз изпада в ярост, която приключва трагично. Освободен от нейното присъствие, професор Хъмбърт Хомбърт решава да се възползва и да отведе своята страст още по-нататък - в еротично пътешествие между доведен баща и заварена дъщеря...

"Вреда"

*За Набоков и пеперудите му, за писмата и връзката със съпругата му Вера, за историята в "Лолита", за имотите му в САЩ и пътешествията из Европа има достатъчно материал за изследване...

________________________________________

ДИАГНОЗАТА...Набоков и "Лолита"

Владимир Набаков е руски мигрант. Роден e в Петербург, през Руската империя, в богата фамилия. Дядо му е бил правосъден министър на Александър ІІ, баща му - либерален политик, литератор, издател на вестник и приятел на Сергей Дягилев. Майка му е била дъщеря на "собственик" на златна мина....Всичко това остава в миналото след Октомврийската революция.

Минал през Лондон и Берлин, Набоков пише "Лолита", когато вече е американски гражданин, преди да се установи за последно в Монтрьо, Швейцария, с единствената си съпруга Вера Слоним, с която го свързва 52-годишен брак, един син Димитри и множество писма, на всяка крачка.

През цялото време писателят изпитвал носталгия въпреки признанието му, че най-добре се е чувствал в Америка. Колекционирал е пеперуди, които се пазят в разни музеи и зоосбирки по света.

Писателят Набоков създава истории извън социалните проблеми, не харесва Албер Камю, Уилям Фокнър и Бертолд Брехт, отхвърля масовите психологии на Маркс и Фройд. Предпочита Франц Кафка, Едгар Алън По и Гюстав Флобер, Джеймс Джойс, Толстой, Гогол и Чехов.

Цени времето за възприятие, презира творби и технологии, които могат да манипулират съзнанието му - отказва телефон, играе шах. Превежда руски автори на английски език - Лермонтов, Пушкин, Гогол и обратно на руски - Джойс и Кафка.

Набоков страда от синестезия, интересува се от музиката на Скрябин и картините на Кандински. Получава помощ от Рахаманинов, синът му Димитри Набоков става оперен певец в Ла Скала.

Владимир Набоков признава за връх в изкуството - Шекспир: "Поетичната глаголна текстура на Уилям Шекспир е най-великата, която светът познава, тя е огромното превъзходство на пиесите му като игри. При все, че при Шекспир основна е метафората, а не играта".

За САЩ: "Това е моята страна. Интелектуалният живот тук ми допада, повече от която и да е страна по света. Имам повече приятели и душевно сродство отвсякъде другаде". Владимир Набоков

За Англия: "В Англия от времето на моята младост националната боязън от излишна парадност и наблягането на колективната заетост изобщо не спомагат за изкуството на вратаря..." Владимир Набоков

Въпреки цензурата и "страховете" реално най-големите приходи на Набоков са американски, похарчени за последно в Швейцария, където той се установява до края на дните си.

Навсякъде, където са живяли старата фамилия Набокови, самият Владимир и неговото семейство днес има устроени паметни музеи - като фамилното имение в Рождественое и дома в Петербург, редом с посещавани и преживяни места в САЩ, Лондон, Париж, Швейцария...

Официалната диагноза на Владимир Набоков е писател, останалото могат да анализират психолозите и службите.