Лолита

Скандално, ужасно и... печелившо! "Лолита" е най-скъпата пеперудка в колекциите на Набоков...

Държава: Франция, САЩ
Година: 1997
Времетраене: 137 минути
Лолита
За продукцията

Драма

Режисьор: Ейдриън Лайн
В ролите: Джереми Айрънс, Доминик Суейн, Мелани Грифит и др.

Педофилията преди интернета...

Режисьорът Ейдриън Лайн често снима патологични сексуални връзки - с ужас или с насмешка: "Фатално привличане", "9 седмици и половина", "Изневяра", "Неприлично предложение".


"Лолита" е сниман по скандалния роман на Владимир Набоков.

Кастингът е сложен.

Денис Хопър и Дъстин Хофман са обсъждани за главната мъжка роля и добре че отпадат, за да не избухне по-голям скандал или смях, какъвто се крие и зад слуха, че вторият брак на Чаплин с невръстната му съпруга Лита Грей е вдъхновил творбата на Набоков. Иначе Дъстин Хофман е по-близо до духа на Чаплин, а Денис Хопър - до физиономията на Владимир Набоков - авторът на историята, която никой друг не би могъл да преживее и опише така освен той самият . Режисьорът Ейдриън Лайн очаквал това да бъде най-успешният му филм, разчитайки на скандалността, която обаче не е фикция, а прозорец към педофилията от по-стари времена, преди интернета...

Доминик Суейн печели ролята измежду 2500 кандидатстващи актриси.

Джереми Айрънс първоначално отхвърля предложението, притеснен за имиджа си, но впоследствие осъзнава, че хонорарът му подсигурява период, в който може изобщо да не играе. Този похотлив сюжет обаче не му е чужд, снимал е вече сексуални перверзии и в "Открадната красота" (1996) на Бернардо Бертолучи и във "Вреда" (1992) на Луи Мал.

Следва цензурата.

В романа Лолита е 12-годшина, във филма е на 14 години, а актрисата Доминик Суейн реално е на 15 и е дублирана от по-зряло 19-годишно тяло в сексуалните сцени, за да се избегне Акт за превенция на детската порнография от 1996.

Разпространението е с ограничения и с отрязани сцени в различните държави.

Цялата версия се предлага само на видео. Най-ощетен е показът на филма в Америка, за сметка на литературните приходи за Набоков.

Владимир Набоков е писал "Лолита" в продължение на 6 години - до 1955. Романът е забранен в САЩ и във Великобритания - до 1958, което още повече покачва интереса на публиката и читателите.

Писателят е сценарист на първата екранизация от Стенли Кубрик през 1962.

Критиката Набоков коментирал така: "Най-много ме безпокои вярването, че "Лолита" е критика на Америка. Смятам, че това е налудничаво. Не виждам кой би могъл да намери подобно нещо в "Лолита". Също така не харесвам хората, който възприемат книгата като еротичен феномен. Нещо повече, не харесвам и тези, които изобщо не са чели романа, защото мислят, че е неприличен".

Дали, като почитател на метафорите, писателят не е описвал "забременяването" на революцията от монархията в този "не еротичен", но порочен сюжет...

Романът на Набоков е симптоматичен, шокът от написаното му носи печалби и слава за лудостта - като в стар рекламен трик, без да се подозира... болестта.

След "Лолита" Владимир Набоков пише "Блед огън" (1967). Последните му непубликувани творби - "Ада: Семейна хроника", "Прозрачни неща" и " Виж Арлекините" , са преведени на руски език от сина му Димитри.

СЮЖЕТ

В началото на своето подрастване Хъмбърт Хъмбърт се е чувствал отчаяно влюбен в момиче на своята възраст и... завинаги остава там.

И в зрелостта, и в старостта той продължава да се увлича по "нимфи" - девойки, които се движат съблазнително, на границата между девойка и жена.

Сега професор Хъмбърт е преподавател, назначен на друго място и търси нов дом. Срещата с претенциозната Шарлът Хейз му дава тази възможност.

Тя има голям дом и...дъщеря. 13-годишната Лолита изглежда точно така, както Хъмбърт е запазил в младежките си спомени.

От наемател той бързо става съпруг на Шарлът и новият баща на Лолита...Близостта е осигурена. Оттук нататък започва наблюдението - плахо, но изкусително. Девойката лесно схваща неговите погледи и желания, така че прелъстяването става взаимно.

Когато осъзнава какво се случва пред очите й, Шарлът изпада в ярост, която приключва трагично. Освободен от нейното присъствие, професор Хъмбърт решава да се възползва и да отведе своята страст още по-нататък -

в еротично пътешествие между доведен баща и заварена дъщеря...

"Вреда"

За Набоков и пеперудите, за писмата и връзката със съпругата му Вера, за историята в "Лолита", за имотите му в САЩ и пътешествията из Европа има много материал за изследване...

________________________________________

ДИАГНОЗАТА...Набоков и "Лолита"

Владимир Набаков е руски мигрант. Роден e в Петербург, през Руската империя, в богата фамилия. Дядо му е бил правосъден министър на Александър ІІ, баща му - либерален политик, литератор, издател на вестник и приятел на Сергей Дягилев. Майка му е била дъщеря на "собственик" на златна мина....Всичко това остава в миналото след Октомврийската революция.

Минал през Лондон и Берлин, Набоков пише "Лолита", когато вече е американски гражданин, преди да се установи за последно в Монтрьо, Швейцария, с единствената си съпруга Вера Слоним,

с която го свързва 52-годишен брак, един син Димитри и множество писма, на всяка крачка.

През цялото време писателят изпитвал носталгия въпреки признанието му, че най-добре се е чувствал в Америка. Колекционирал е пеперуди, които се пазят в разни музеи и зоосбирки по света.

Писателят Набоков създава истории извън социалните проблеми, не харесва Албер Камю, Уилям Фокнър и Бертолд Брехт, отхвърля масовите психологии на Маркс и Фройд. Предпочита Франц Кафка, Едгар Алън По и Гюстав Флобер, Джеймс Джойс, Толстой, Гогол и Чехов.

Цени времето за възприятие, презира творби и технологии, които могат да манипулират съзнанието му - отказва телефон, играе шах. Превежда руски автори на английски език - Лермонтов, Пушкин, Гогол и обратно на руски - Джойс и Кафка.

Страда от синестезия, интересува се от музиката на Скрябин и картините на Кандински. Получава помощ от Рахаманинов, синът му Димитри Набоков става оперен певец в Ла Скала.

Владимир Набоков признава за връх в изкуството - Шекспир: "Поетичната глаголна текстура на Уилям Шекспир е най-великата, която светът познава, тя е огромното превъзходство на пиесите му като игри. При все, че при Шекспир основна е метафората, а не играта".

За САЩ: "Това е моята страна. Интелектуалният живот тук ми допада, повече от която и да е страна по света. Имам повече приятели и душевно сродство отвсякъде другаде".

За Англия: "В Англия от времето на моята младост националната боязън от излишна парадност и наблягането на колективната заетост изобщо не спомагат за изкуството на вратаря..."

Въпреки цензурата и "страховете" реално най-големите приходи на Набоков са американски, похарчени за последно в Швейцария, където се установява до края на дните си.

Навсякъде, където са живяли старата фамилия Набокови и самият Владимир и неговото семейство днес има устроени паметни музеи - като фамилното имение в Рождественое и дома в Петербург,

редом с посещавани и преживяни места в САЩ, Лондон, Париж, Щвейцария...


Официалната диагноза на Владимир Набоков е писател, останалото могат да анализират психолозите и службите.

Нередности
x

Сигнилизирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максиум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

< Назад