Между изборите – истории от село Трилистник

Наричат Трилистник – селото на детелините и надеждата. Изборите са минали. Задават се нови. Но разговорите на село не стихват.

Йордан Чикенски: „За най-различни неща си говорим. За повече минали работи. За някои много сериозни неща. Понякога глупости. Понякога смехории. И това. Общи приказки. Понякога бистрим политиката, което не е за нашата уста лъжица.“

Хората тук гласуват. 50 % процента на последните избори.  Йордан Чикенски гласувал с бюлетина. А Йордан Ботев на машина.

Йордан Ботев: „Много е лесно даже. То е по-лесно от другото.  От книжното. Какво има толкова?“

Йордан Чикенски: „Няма начин да не е лесно, то ако е трудно няма да можем да гласуваме всичките.“

Мирчо Петров – кмет на село Трилистник: „Аз като администратор предпочитам машинното гласуване, защото по-лесно става после отчитането. Но като избирател някак си се чувствам ощетен. Защото не ми дават втори начин на избор.“

Кметът идва на работа с колело. Кара и своя 5-ти мандат. Познава хората и заедно очакват следващите избори на 11 юли.

Йордан Ботев: „Аз винаги съм гласувал и пак ще ида.“

Спас Генчев: „Тия партии дето са в парламента, дето се измислиха 100 партии – не трябва да има такова нещо. Трябва да има една, две партии, за да върви държавата.“

Йордан Чикенски: „Какво ще донесат новите избори, нямаме си представа! По-рано избори като се зададат идваха тука разни оратори – тука, обясняваха, казваха, за кой да гласуваме, за кой да не гласуваме, сега пълна тишина. Дойдат изборите и сами се питаме за кой да гласуваме? Какво да правим? Ай за оня, ай за оня. И накрая няма нищо. Тея избори, ако питаш мене са напълно излишни. Ама – не можахме да направим правителство.“

Най-големият проблем за хората тук е, че нямат транспорт. От години. Често няма с какво да отидат до града. В селото обаче има много млади хора. Те са тяхната надежда.

Василка Пакчеванска – секретар на читалището: „Виждате селото се поддържа невероятно и градини, и улици, всички жители се стараят, да поддържат, защото това е място, където живеем не само днес, нашите деца, нашите внуци, нашите правнуци. Трябва да мислим да опазим това, което има и да го надграждаме.“

Обичат да се събират. Понякога обсъждат политиката. Друг път се веселят. На 89 години, Йордан пее в хор „Детелина“.

Тук се гордеят с читалището си. То поддържа истинския живот на селото.

Василка Пакчеванска - секретар:  „Искам да има повече за култура. Просто да не е културата, да не казвам така на ...едно от последните места, но не само.. Имаме нужда от духовна храна.“

Василка Пакчеванска: „И трябва да ви кажа – толкова ми е болно, когато трябва да мина през села, където е рухнала църквата, и там, където няма храм, сложи му кръст на това село. Обезлюдени, което е много болно. Села с по 2–ма трима човека, и мисля, че това трябва да стресне не само 1, 2 партии, просто трябва абсолютно всички да ги стресне. И мисля, че има неща, които могат да се обединят всички около тях.“

Йордан Чикенски: „Това, което го правим ние в нашето село, ако го прави така цялата държава, нещата ще се променят.“

Казват, че от тяхното село: по-хубаво няма. Хвърлят боклука си разделно. Научили са, че култура трябва да има във всичко. Че от всеки зависи нещо.

Василка Пакчеванска: „Когато излезем навън се възхищаваме, че всичко е зацветено. Че е много чисто. Че е много подредено. Ами да, защото там хората знаят как да пазят това, което имат. Не може един да го направи, друг да отиде да го разруши. И да искаме да имаме и да обвиняваме някой. Никой не ни е виновен.“

От 20 години Василка работи в читалището. Гордее се с етнографския кът, който са създали.

Василка Пакчеванска: „Донякъде, за да изглежда така държавата сме си виновни ние. Навсякъде, където се обърнем виждаме, че е едно сметище. Където и да тръгнете виждате, нахвърляни боклуци и по улици, и по основните тия магистрали, всеки си хвърля боклука и чака някой друг да го изчисти. Така че трябва да сме по-отговорни всеки един от нас, и смятам, че и отгоре като са отговорни вече политиците. Мисля, че нещата ще тръгнат.“

Таня е изрисувала читалището и пенсионерския клуб. Не може да седи без работа.  Вълнува се от политиката.

Таня Герасимова: „Всеки трябва да си върши работата. Нищо повече не трябва да се направи. Не трябва да се навираме, където не ни е работа. Просто, ако всеки си върши работата светът щеше да е много по -хубаво място за живеене.“

От избори до избори. Те знаят, че животът продължава и след поредния вот.

Василка Пакчеванска: „Дано да има по-голяма чуваемост вече. По-голяма прозрачност. Така хората да нямат някакъв страх, че ако кажат нещо, макар че има свобода на словото, има някакъв страх. Сега да си го кажем. Така откровено да си го признаем! Просто хората ще бъдат по- свободни.“

Мирчо Петров: „Дано да надделее, добрия разум да надделее. А не злобата в хората, защото в момента имам чувството, че това надделява.“

Спас Генчев и Йордан Чикенски: „Ами надеждите са такива, че трябва да се оправим, ама дали ще се оправим - не знам.“

Йордан Ботев: „Аз си мисля, че новите хора по-мъдри ще станат. Щото няма така - не може с омраза – доникъде не се стига, доникъде. Омразата е когато хората се мразят - те са нещастни, хората като се уважават те просто се обичат, и щастието е при тях.“