Ниското доверие в Народното събрание: Какви са причините и решенията?

След по-малко от два часа стартира новото 50-о Народно събрание след поредните предсрочни избори. Избори, които за пореден път са белязани от ниска избирателна активност и големият дял на гласовете “не подкрепям никого”.

Невъзможността да се излъчи дългосрочно редовно управление на страната, лошата комуникация между политическите играчи и постоянните скандали са само парче от пъзела на недоверието на избирателите в Народното събрание. Фактори, които са налице в българския политически живот от години, но с времето все повече засилват своето влияние и водят до все по-ниска избирателна активност.

"Има една умора на избирателя така че много се събраха избори през последните години и настъпва апатия, която е разбираема и на този фон веднага се сещам колко сме смешни в нашето законотворчество защото задължителното гласуване всъщност се оказва един удар във въздуха", каза проф. Огнян Герджиков, председател на 39-ото Народно събрание, бивш служебен премиер.

Демотивиращо за избирателя се оказва и поведението на политическите играчи.

Проф. Огнян Герджиков: "Аз това го наричам политически инфантилизъм. Отказът на партиите да говорят помежду си, което води до това да нямат доверие хората."

Освен липса на комуникация помежду си, голяма част от партиите не успяват комуникират правилно и със своите избиратели. Според проф. Надежда Сталянова - преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, затворени в своя балон, политическите сили не могат да усетят кои са важните теми за хората:

"Много ми се иска да обърна внимание на нещо различно - не само на политическото говорене, но и на политическото мълчание. Ние така и не разбрахме защо падна миналото правителство политиците не казваха нищо, излизаха и казваха по едно изречение. На следващата сутрин във всички медии се събираха социолози, политолози, анализатори и след това два часа обсъждаха какво е искал и какво не е казал съответния политик и най-накрая ние така и не разбрахме. Другият момент на оглушително политическо мълчание беше след изборите."

А в моментите, в които мълчанието е заместено от скандали, резултатите често са разочароващи.

Проф. Надежда Сталянова: "Ниският стилов регистър, обиди, цинизми, вулгаризми, обръщения към колегите си с контекст, който мен, възрастен човек, ме кара да се изчервявам и не мога даже комфортно да анализирам в ситуация."

Делян Пеевски - ПГ на ДПС, (23.02.2024 г.): "Просто една сладка куртизанка, която... сяда по скутове."

Тошко Йорданов - ПГ на "Има такъв народ", (06.03.2024г.): "Поемайки животворната течност през скута му, няма никакъв шанс да се роди нещо."

Цончо Ганев - ПГ на ПП "Възраждане", (07.03.2024г.): "Политически леки жени."

Костадин Костадинов ПГ на ПП "Възраждане", (20.12.2023 г.): "Компаньонки, за които се носят легенди."

Манол Пейков - ПГ на ПП-ДБ: (26.04.2023 г.): "Коцето Късопишков, имам предвид човек, който пише с къси букви."

Проф. Надежда Сталянова: "Черният пиар не е нещо ново, изобщо в полето на политическия маркетинг, но използването на изразни средства от ниския регистър изобщо не прави чест на образованите хора, професионалистите, за които имат претенции да са представители на нашия парламент."

Обидите обаче не са плод на случайно изпуснати нерви, а по-скоро на стратегия, с която политиците искат да кажат “и ние сме като вас, хората от народа”. Стратегия, която работи вече около 20 години, смята проф. Сталянова:

"Мисля, че е крайно време, ние, които се оплакваме от състоянието на държавата просто да имаме изисквания и към себе си, и към начина на езиковото поведение на хората, които ни представляват, както влизат с костюми в сградата на НС и има определен дрескод, така има и определено възпитание."

Проф. Огнян Герджиков: "Действително не ни достига политическа култура. Минаха доста години от промените и би трябвало да се научим на това. Вярно е, че и в други държави има противоборства, неразбирателства, проблеми, политически кризи, не трябва да смятаме, че сме единствени на света, в никакъв случай."

Според проф. Герджиков, е важно този път, в 50-ото Народно събрание, депутатите да сторят всичко възможно за съставянето на редовно правителство и да намерят изход от политическата криза. В противен случай, на следващия предсрочен вот, активността на избирателите е възможно да падне и под 20%.

Автор: Борислава Алексова