Носталгия по Байкал

Документален филм

Байкал е най-дълбокото езеро на Земята и национално богатство на Русия, което осигурява 20% от прясната вода на света. Разположено е в планински район на Сибир, северно от границата с Монголия.

Британският журналист Джеймс Браун пристига тук за първи път през 2009. През 2016 се връща с две биоложки от Британски университет, за да разберат какво се променя.

След седем години водата на Байкал е по-малко, замърсяването е повече, риболовът замира, а посетителите се увеличават.

В продължение на четири месеца, британският екип пътува из Байкал с катамаран, за да изследват ситуацията. Данните са и добри, и лоши.

Спускайки се към дъното на езерото, откриват мъртви видове, пластмасови отпадъци, фосфати. Мръсни водорасли пречат за изхранването на най-вкусната сибирска риба - Омулът.

Риболовът замира, но хазяйката приготвя за екипа проутия Маламурски омул, който се лови през април, а те ще го опитат през лятото. Домакинята е тук от 1980, когато Олхон /произн. Алхон/ е бил като рибарско селище, само с местно население и добре развито рибно стопанство.

Сега рибата изчезва и за да свързват двата края, местните трябва да разчитат на туризма, но липсва инфраструктура, има проблеми с канализацията. Боклуците се чистят от тях и и от някои еколози...Провежда се и рекултивация с нови засаждения.

В местната Хидрометеорологична станция Узур шефът Юри Усов отбелязва, че нивото на езерото Байкал се променя в годините: "Най-големият отлив е бил през 1966 - с 60 метра надолу, но този период е бил климатичен и е отминал, последвало е възстановяване.

През последните три години няма дъжд и затова нивото пак пада - от засушаване, което личи и по растителността наоколо". Както се вижда: "Някъде наводнения, тук суша". (*периодът след снимките за този филм е с тежки наводнения)

1637 метра е най-голямата дълбочина на Байкал.

Пробите от водата в езерото пътуват за Московския изпитателен център за питейна вода. Открити са високи нива на микропласти, двойно повече, в сравнение с езерото Мичигън в Чикаго, но и мащабите са други.

Тестът в Московската лаборатория доказва, че Водата на Байкал е годна за пиене: "Ако такава е водата в търговската мрежа на Москва, потребителите ще са доволни", констатира директорът Юри Гончар и дава пример:

"За добив на питейна от морска вода, само с един метод - чрез осмозни мембрани, Саудитска Арабия харчи 10 милиарда долара годишно. Така че, водата на Байкал е истинско злато, много по-скъпо от барел нефт".

Всички опитват езерната вода и тя изглежда вкусна.

Байкал е изключително природно богатство и опазването му изисква мъдрост и внимание с голяма отговорност, високо съзнание и постоянни строги грижи.

Златна Романова