Отношенията на Армения и Азербайджан

В Армения тази седмица започнаха военни учения със САЩ, които ще продължат до средата на следващата. 

Те ще бъдат концентрирани върху мироопазващите мисии с държавите партньори. 

Въпреки че страната остава приятел на Русия, тя твърдо заяви, че не подкрепя войната в Украйна и изпрати хуманитарна помощ за Киев.

Николай Кръстев разговаря за ролята на Армения и региона с бившия помощник държавен секретар на САЩ по енергийната сигурност Матю Брайза. 

През последните два месеца виждаме сигнали, че  Армения и Азербайджан се приближават към подписването на мирен договор, как гледате на този процес в Кавказ?

Аз съм оптимист, не само като бивш посланик на САЩ в Азербайджан, но бях и представител на САЩ в така наречената „минска група“, която беше посредник в продължение на години между Армения и Азербайджан. На този етап съм по-оптимистично настроен, отколкото някога съм бил, защото министър-председателят на Армения и президентът на Азербайджан са ясно ангажирани с финализирането на споразумение за мирен договор, който да сложи край на конфликта завинаги, както и със споразумение за демаркация на границата. Проблемът е, че министър-председателят на Армения - Пашинян, е изправен пред много гласовита и заплашителна опозиция, която иска конфликтът да продължи и окачествява всякакъв вид компромис с Азербайджан като предателство. А в Армения в продължение на десетилетия съществува национален мит, че Армения има почти божествено право да си възвърне териториите, които са в Азербайджан, Турция и Иран на средновековната държава Велика Армения, и че тъй като Бог е на арменска страна и тъй като арменците са толкова големи бойци, неизбежно е Армения да победи. Но явно не това се случи. Много е трудно да накараш страната да разбере, че този мит не е верен. Изисква се огромна политическа смелост, каквато Пашинян проявява. В дългосрочен план трябва да кажа, че винаги съм смятал, че Русия наистина иска някакво споразумение между Армения и Азербайджан, може би не мирен договор, който да сложи край на конфликта веднъж завинаги, а някакво временно споразумение, което да поддържа напрежението под нивото на военна конфронтация, която може да дестабилизира интересите на Русия. Сега страните са далеч отвъд това. Те са много близо до мирен договор. И мисля, че целта е той да бъде финализиран до конференцията КОП 29 в Баку. 

Пашинян и Арменска църква са в сблъсък за намирането на мирно решение в този конфликт в Кавказ, как виждате развитието на този сложен въпрос?

Ами, не мога да вникна в мозъка и сърцето на ръководството на Арменската апостолическа църква, но разбира се, през цялата история тук и на Балканите, Русия е използвала братството на православието за политически цели, твърдейки, че има задължение, не само право, но и задължение да защитава православните християни. Така че това е част от проблема. Но мисля, че това, което наистина е в основата, не е толкова руското влияние, което, искам да кажа, наистина караше Арменската църква да се противопостави на мирния договор, а по-скоро онзи мит, за който говорих преди малко.Това е схващането, че Бог е дарил божествено право на Армения да се възстанови под формата на Велика Армения с най-голяма си площ като през 61 г. пр. н. е., когато се е разпростирала не само в целия Южен Кавказ, но, разбира се, и в Анатолия и дори по крайбрежието на Леванта в днешен Израел и Палестина. Тогава е била най-голяма. И така, ако вярвате, че имате божествена нужда да възкресите тази държава на Велика Армения, тогава като лидер на църквата е трудно да кажете: ами сега мисля, че няма такова божествено право. Това е много трудно решение.

Вижте целия разговор във видеото.