БНТ: Г-жо Коломбани, живеем ли в ерата на великото освобождение на жените?

Летисия Коломбани: Да, имам това чувство. И същевременно усещам, че пътят към свободата е изключително дълъг. Светът е тръгнал натам, но му остава много да измине. Този път искам да покажа в романите си.

БНТ: Жената срещу насилието. Това ли е сюжетът на епохата ни?

Летисия Коломбани: Да. При това става думи за всички форми на насилие. Говорим за физическото, сексуалното насилие над жените. Аз обаче искам да говоря за цялото невидимо насилие, което често затваря жената, ограничава я до ролята й вътре в дома и й пречи да се развива, да се еманципира. В романите си говоря за онези изключително храбри жени, които поемат по пътя към еманципацията.

БНТ: Жена пише за жени. Кое е онова, което вие разбирате, а ние, мъжете – не.

Летисия Коломбани: Като жена ми е по-лесно да създавам женски персонажи, да вляза в съкровения им свят, за да покажа битките им, предизвикателствата. Жените имат огромна сила, а не го знаят. Когато си дадат сметка, светът ще се промени и ще стане по-справедлив. Така че показвам персонажи, които разкриват сами на себе си своята храброст, способността да устояват, за да променят съдбата си.

БНТ: Храбростта – тя женска, мъжка или неутрална е?

Летисия Коломбани: Храбростта зависи от човека, от характера, от личността. Има велики, изключително смели мъже, както има и изключително храбри жени. Естествено, има и мъже, които уважават жените, подкрепят ги и искат да вървят напред заедно с тях. В романите си не описвам войната на мъжете срещу жените. Според мен такова противопоставяне не съществува, останало е в миналото. Показвам битката на мъжете заедно с жените за напредъка на обществото. В повечето случаи основният враг на жените не са мъжете, а традициите.

БНТ: Косата като метафора. Преди 60 години косата на мъжете стана метафора на свободата в мюзикъла „Коса“. Различна ли е Вашата метафора в книгата Ви „Плитката“?

Летисия Коломбани: Различна е в смисъл, че в плитката виждам няколко символа. Тя символизира женствеността. Но виждам и символ на връзката. Защото плитката представлява три преплетени нишки, неотделими една от друга. В романа, както и в другите ми книги, се говори за връзки, солидарност. Тя може да е видима или не, но свързва хората и ги прави по-силни.

БНТ: Привързването обаче не е ли различно от свободата?

Летисия Коломбани: Да, естествено. В книгите ми, и по-конкретно в „Плитката“, има силна привързаност към семейството. Можем да бъдем привързани към дадени ценности и същевременно да искаме да променим традициите. В книгите ми винаги присъства тази двойна перспектива – да останеш привързан към ценностите си и въпреки това да предадеш идеята за промяна.

БНТ: Разбирате ли наистина проблемите на жените, например в Индия? Разбирате ли революцията на жените в Иран?

Летисия Коломбани: Да, разбира се. Напълно разбирам революцията на жените в Иран. Движението „Жена, живот, свобода“ от преди няколко години се стремеше към живота, към свободата. В Индия положението на жените е ужасяващо: подложени са на много и системно физическо насилие. Обществото там е разделено на касти и хората не се считат за равни. Има по-висши и по-нисши човешки същества, има чисти и нечисти. Жените стоят много ниско в тази йерархия. Естествено, като жена съм изключително засегната и негодувам срещу всички тези неравенства. Имаме нужда от свят с повече равенство, защото то е справедливост.

БНТ: Има ли проблем с прекомерната свобода на жените?

Летисия Коломбани: Не знам дали е възможно свободата да е прекомерна. Господството – да, може. В борбата на жените няма екстремизъм, защото те не искат да завземат властта и да господстват над света. Искат да я споделят като равни.

БНТ: Днешна Европа жена ли е, с нейната деликатност и уязвимост?

Летисия Коломбани: По отношение на равенството някои страни са по-напред. Исландия, северните страни са прогресивни и по-напреднали в правата на жените – при заплащането, но и в семейството. Да, Европа трябва да измине дълъг път, преди да стигне до същинското равенство. Има много скрити, невидими неравенства – и за тях говоря в книгите си. Показвам очевидното, но искам да покажа и онова, което е по-подмолно, по-скрито.

БНТ: Коя е най-голямата опасност, пред която е изправена днес Европа?

Летисия Коломбани: Европа е изправена пред много опасности. Като французойка и европейка съм обезпокоена за бъдещето на света, за възхода на големите деспотизми. Тревожа са за възхода на империализма. ХХ век беше на деколонизацията, а имам чувството, че историята се връща към империализма. Това дълбоко ме тревожи. Знам, че често първо биват ощетени правата на жените, първо на тях се посяга. Трябва да бъдем изключително бдителни. Ние в Европа имаме важна роля на световната сцена - да гарантираме справедлив свят.

БНТ: Възможно ли е Европа да оцелее?

Летисия Коломбани: Да, естествено. За мен би било трагедия, ако Европа не оцелее. Аз съм от онези, които смятат, че имаме нужда от повече жени начело на държавите. Така щеше да има по-малко войни, по-малко нахлувания, по-малко колониализъм и повече мир в света.

БНТ: Имате ли чувството, че другият свят разбира Европа?

Летисия Коломбани: Диалогът е сложен. Прекарвам много време в Индия и виждам до каква степен нагласите са различни, обществата са структурирани другояче. Силно вярвам в диалога. Аз самата много обичам да пътувам, защото така мога да разговарям като равна с хора, чиято действителност е различна от моята. Опитвам се да вникна в ежедневието, в преживяванията, в това, което понасят. Може би и да разбера от какво имат нужда. И по своя си начин – като писателка – да разкажа в моите романите за борбата им.

БНТ: Социалните мрежи не са място за деликатност. Проблем ли е това за нашата цивилизация?

Летисия Коломбани: Аз съм от онези, които не обичат социалните мрежи. Не използвам никоя от тях. Изобщо не им вярвам. Страх ме е и за поколението на дъщеря ми, за най-младите. Социалните мрежи ме плашат, защото там често се споделят мнения без задръжки, понякога пълни с омраза, анонимни. Аз съм за истинските дебати - на живо, когато пред себе си имаш друг човек. Никога не се изказвам в социалните мрежи и им нямам никакво доверие. За мен те могат да станат проводник на потенциално опасни идеи.

БНТ: Можем ли да се опълчим на социалните мрежи? Да въстанем срещу агресията и разделението?

Летисия Коломбани: Можем. В Австралия приеха закон, забраняващ на деца под 16 години да използват социални мрежи. Премахнати са милиони профили. Искам да предпазим младите от социалните мрежи, а и себе си. Можем да устоим – или поне строго да ги регулираме. Там много хора говорят както им падне, за неща, от които не разбират, понякога с крайности. Страх ме е, че социалните мрежи осигуряват възхода на екстремизмa.

БНТ: Вашите книги и филми, изкуството въобще – те ли са съпротивата?

Летисия Коломбани: Книгите и филмът ми не са точно с послание. Целта ми не е да поучавам, да чета морал или да казвам какво да се прави или не. С книгите си искам да показвам, да направя нещо видимо. За мен литературата има власт и тя е да назовава нещата. Важно е! Не съм политик. Нямам решение за всички световни проблеми. Но като творец искам да кажа: „Ето как стоят нещата“. Знаете приказката за малкото колибри, което се опитва да потуши пожар с капчица вода. Вярвам, че всеки има своя принос. Да се бори за по-справедлив свят. Моят начин е да пиша, защото това умея. Да, литературата и киното имат силата да казват, показват и – защо не – да събудят нечия съвест.

БНТ: Да, Вашето изкуство не отправя послания. Но имате ли някакво послание към България?

Летисия Коломбани: Преди малко говорих с млади момичета от България – от София и други градове. Казах им да си вярват. Те имат голяма сила, макар да не го знаят. Силата на жените да устояват е огромна. Дълбоко вярвам в нея. И когато жените я осъзнаят, светът ще се промени.

Интервю на Бойко Василев