Тялото остарява, душата не ще. С тази мисъл Хайгашод Агасян посреща 69-тия си рожден ден. Времената са трудни, а хората - намръщени. Но композиторът намира спасение в музиката.

"Моята музика е слънчева. Моята музика е ведра. Дава настроение, а не да подтиска и да те мачка. И в този смисъл аз малко се разминавам с това настроение. Искам да дам въздух и оптимизъм", казва Агасян. "Щастлив си, когато хората около теб заедно са щастливи. Тогава аз също бих бил много щастлив. И гледам по този начин да ги заредя. Ако мога. И мисля, че успявам."

А себе си зарежда с “Бийтълс”. Слуша Джон Ленън и си представя - един свят без пандемия и с повече близост.

"Поети, писатели, певци, музиканти успяваме да се радваме на успеха на ближния. Един друг се зареждаме емоционално. Това нещо в момента малко отиде на заден план", споделя той. "Хората на изкуството сме чувствителни. Общуването ни зарежда. Липсва ми това, честно ви го казвам. Липсва ми."

Липсва му и друго - съпричастност и подкрепа. Един ден се връщал от игра на тенис и се качил в автобуса. Помолил мъж да си сложи маската, а мъжът го ударил в лицето.

"Един много едър мъж, бабанка, седи без маска. Седи и гледа всички. Мълчат, всички мълчат. А вътре в автобуса съобщават: “Моля, спазвайте правилата, носете си маските.” Викам: “Господине, вие не чувате ли? Не виждате ли, че всички тук сме в едно положение? Че трябва един друг да се уважаваме. Че вие с маска всъщност сте съпричастен към цялата тази обстановка. И той се обърна и ме натресе."

Композиторът казва, че не го заболяло от удара, а от реакцията. Самият той никога не би посегнал на човек. Според Агасян хората вече лесно се палят. Пандемията ги направила агресивни и нетърпеливи. Но в тези болни времена по-ясно вижда и човешките добродетели. Вярва, че когато сме опрени до стената, все пак си подаваме ръка и заедно излизаме от кризата.

“Макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто", цитира известното стихотворение на Недялко Йорданов и добавя: "Имаше една пословица навремето, помня от детството: “Когато водата ти стигне до устата, повдигни си главата.” Нищо друго не се иска. Намигни си, изпей си нещо, изтананикай си. Това е спасението. И това го препоръчвам и го правя абсолютно неосъзнато."

Агасян спира да пише текстове - за любовта и за приятелството. Три вълшебни думи винаги му носят надежда: моля, извинявай, благодаря.

"Хубаво е да ги ползваме и да не ги стискаме в себе си. Човек да бъде любвеобилен, да изрази емоцията си. Ако наистина този срещу него заслужава и му е подал ръка, кажи благодаря. Кажи извинявай, ако нещо си сбъркал. Това олекотява душата, това те извисява, това те кара да полетиш. Колко му трябва на човек? Една усмивка. Една добра дума. Това е спасението."