Покаянието не се състоя – говори грузинската режисьорка Нана Джанелидзе

Предаване: Панорама, 22.07.2022

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Сценаристката на филма „Покояние“ Нана Джанелидзе даде интервю пред Бойко Василев.

БНТ: Може ли войната да бъде вдъхновение?

Нана Джанелидзе: Войната може да бъде вдъхновение чак след войната. Поетът се вдъхновява, защото въздействието е толкова силно, че цялото му сърце, ум, същество пламва и се излива в думи. Но не и режисьорът. Игралният филм изисква време за преосмисляне. Докато го прави, режисьорът размишлява.

Затова с поредния си филм тя се връща 30 години назад, когато воюваха грузинци и абхазци. Копродуцент е българското Доли Медиа Студио.

Нана Джанелидзе: Аз съм във възторг от студиото, от човешките отношения, от обикновените хора, които правят големи неща. У нас в Грузия нямаме такова студио, за съжаление.

БНТ: Ние сякаш забравяме войните. Забравихме балканските, а и тази война между грузинци и абхазци. Дали затова те не се завръщат?

Нана Джанелидзе: Да. Защото те не бяха преосмислени. Не бяха направени изводи. Нямаше покаяние. А само след покаянието идва освобождението и новото мислене.

БНТ: Дали зрителите ще повярват, че истината на другия може да бъде и твоя истина? Включително за войната между грузинци и абхазци от 92.

Нана Джанелидзе: Всички войни имат общо - насилието, страданията, кръвта, мъката. Затова ужасът от войната в Украйна ми действа 10 пъти по-силно. Защото разбирам как тогава започна всичко при нас, в Грузия. Сега разбирам провокацията. Това е един и същи процес. Тогава Русия ни провокира, а сега нападна Украйна директно. Ако тогава ние и светът бяхме отвърнали категорично, можеше да не дойде сегашната война.

БНТ: Но възможно ли е грузинец да разбере болката и загубата на абхазците? И обратното?

Нана Джанелидзе: Филмът, над който работя в България, е точно за това. В основата му лежат документални дневници и от двете страни. Изследвах ги и така разбрах, че те са изпитвали една и съща болка. Разбирам, че е много сложно сега грузинците да разберат абхазците, а абхазците да разберат грузинците. Но най-важното е, че те нищо не знаят един за друг, за страданията на другия. Ето това трябва да излезе! Да се премахне тази стена от недоверие, неразбиране, мълчание. Тогава вероятно хората ще започнат да се чуват.

Вижте цялото интервю във видеото.