Полският режисьор Корнел Миглус и родопските баби

Той е роден на границата между Изтока и Запада. Режисьорът Корнел Миглус напуска Полша още като млад. Но сблъсъкът между двете лица на Европа остава с него завинаги.

"Има един стар виц: Французинът тръгнал към Русия, слязъл на гарата във Варшава, и си помислил, че е в Москва. Руснакът потеглил на Запад, но и той като сменял влака във Варшава, се напил и решил, че е в Париж."

От години живее в Германия. Магията на българския фолклор го омайва отдалеч. Гласът на Родопите звучи в първия му документален филм от 2007. Следват още два, в които тайните на планината и местните традиции се преплитат с търсене на човешката душа.

"В Родопите открих различен свят. Влюбих се в откритостта на хората и техния начин на мислене. По време на всяка среща си казвах: "Леле, къде се озовах?". Всички бяха толкова чистосърдечни. Отвориха вратите си за мен. Не ги беше страх от чужденеца. За тях бях просто един луд мъж, който пита какво се случва с душата след смъртта."

Влюбва се в баницата. Връща се отново и отново да опита от вкуса на родопското село.

"Всеки тук ти предлага домашна ракия! Никога няма да ти се случи в Германия. Най-много да получиш чаша вино. Впечатли ме колко си помагат хората и как живеят в хармония с природата. Имаш малка градина и наесен можеш да си осигуриш прехрана за следващите шест месеца, преди да пукне пролет. Но е трудна работа!"

Всяко пътуване му дава нов урок за характера на родопчани. Дори там, където не го очаква.

"По време на снимките се озовахме в малко селце. Видях възрастна жена да цепи дърва. Помолих я да използвам тоалетната. Там открих специалното изкуство на клекалото. Помислих си - ама какво да правя сега? Хем трябва да си сваля панталоните, хем да стоя полуправ, хем да се държа за нещо. Накрая му хванах цаката. После питах българската си колежка: “Добре, как го правят възрастните?!” А тя ми вика: “Погледни тази жена каква брадва вдига. Това са силни хора, защото живеят в природата.”

Миглус вижда непримиримост след най-тежките удари на съдбата. През 2010 година пожар унищожава напълно източното крило на манастира "Света Петка" край асеновградското село Мулдава.

"Шофьорът ни грам не се интересуваше от документалистика. Той само пушеше, пиеше кафе и гледаше телевизия. Но един ден каза: "Манастирът “Света Петка” гори!" Оставихме всичко и тръгнахме натам. Беше абсолютен хаос. Заварихме пепел и пожарни. Между тях стоеше шокирана 50-годишна жена. Никога няма да забравя какво ми каза: “Господ ме призова да бъда монахиня в този манастир. Сега ми даде задача да го построя наново.”

Разказът за възстановяването на манастира излиза на екран през 2019. А миналата седмица Миглус отново беше в планината за документалния фестивал "Родопи филм фест", за да оценява 36 продукции от цял свят.

"Влизаш в киносалона и нямаш представа какво те очаква. И изведнъж - бум, бум, бум! Сцените се редят една след друга. Прекрасно е да бъдеш изненадан. После сядате да обсъдите прожекциите с журито и си казваш: “Леле, ама те явно са гледали друг филм! Как е възможно?!” Това е забавното. Един филм има толкова много пластове. Всеки може да открие нещо за себе си."

В България открил силата на духа. Родопчани го научили да отваря сърцето си към всеки, когото среща. Обича да се връща при тях.

"Осъзнах, че да направиш документален филм е невъзможно. Ето, откриваш история, тя те привлича. После се потапяш в нея, отваряш различни врати и се губиш. Събираш някакви парчета, сглобяваш пъзел, но той си остава пъзел без ясна посока. Този процес понякога е болезнен. Но е част от живота ми."

Автор: Петър Георгиев
Оператор: Иван Антонов