Представят Национално социологическо проучване за участието на българите в културни дейности

На 22 май от 11:00 часа в Гьоте-институт в София ще бъде разгледано Националното социологическо проучване за участието на българите в културни дейности.

“За първи път имаме данни от три поредни години с инициативата ни Лаборатория “Право на култура”, която заедно с Обсерватория за икономика на културата и Фабрика за идеи провеждаме. Имаме и може да проследим тенденции. Данните от три години показват едно много сериозно влошаване и всичко това, което може би интуитивно усещаме или виждаме последствията му - от младежка агресия до изолирани възрастни хора, но когато видим данните става много кристално ясно, че липсват политики. Ако това не се промени, тези данни няма да се променят и много скоро цели райони могат да се превърнат в културни пустини. Това е нашото претеснение преди 24 май”, заяви Янина Танева  от “Фабрика за идеи”.

Процентът на хората, които казват, че нямат достъп до такива събития, расте, отбеляза тя:

“Вече е 25,5% - тоест една четвърт от българите твърдят, че нямат достъп до културни събития.”

С това изследване искаме “да бием аларма, да събудим, когото можем, да назовем проблема”, подчерта Танева и настоя:

“Министерството на културата, всички институции, заети с култур по някакъв начин, трябва моментално да реагират и да бъде създадена програма “Достъп до култура” минимум.”

Като финансист бих искала да кажа, че е добре да знаем числата и процентите и ние не ги натоварваме с негативи или позитиви, а с липсата на политики или пък наличието им, заяви Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория по икономика на културата.

“За съжаление, трите поредни години, в които правим социологическото изследване, няма кой да ни чуе, че такива политики отсъстват последните 35 години и те отсъстват в рамките на най-ранната детска възраст - тази възрастова група, която за нас е абсолютен приоритет. Затова и когато измерваме и правим демографски разраз на участието на българските граждани в културни дейности, проследяваме основно две възрастови групи. 18-29-годишните са с най-висок процент неучастие в сценични изкуства, музикално-сценично театрално изкуство, в традиционни дейности, като посещение на библиотека, но и в четене. Ако средно процента на непрочелите нито една книга през последните 12 месеца е 43% от българските граждани, процентът при възрастовата група е от 18-29-годишна възраст е над 50. В тригодишния динамичен ред той достига до 59%. Това е една сериозна линия на размисъл какви политики са ни необходими”, обясни подробно тя.

Една от големите ни препоръки, която обхваща милиони 300 хиляди деца, ученици и студенти е въвеждането на културните паспорти - целенасочено участие в културни дейности, допълни Диана Андреева-Попйорданова.

Още подробности за резултатите на социологическото изследване  вижте във видеото.