Тя е историк, автор на книги и документални филми. И вече няколко пъти идва в България. Екипът на "Панорама" се среща с проф. Бетани Хюз в Националния исторически музей, където всички се снимат с нея.

"Дойдох в България, защото имате невероятно богата история и археология. Толкова е вдъхновяващо – не просто векове, а хилядолетия – и всички тези различни култури, които са оставили следите си тук. Виждам, че българите много се гордеят с дълбоките си корени. Така че за мен като създател на филми и историк е много приятно да идвам тук. Радвам се, че много българи гледат „Хистори“. Идват и искат снимки – с бебета, майки, гаджета. Хората тук ценят своята история и историческите предавания. Има надежда в това."

Една страна се появява във филмите или книгите на професор Бетани Хюз. Това нещо като сертификат ли е?

Прекрасна, много ласкателна мисъл! Но местната култура - тя е звездата. Преди направихме „Съкровищата на света“ – идвах в България два пъти, защото ми хареса страшно много. В момента снимаме нова поредица, за най-великите градове - и София е един от тях. Радвам се, че дойдохме пак.

Дали по-малките страни нямат усещането, че тяхната история е подценена и непозната?

Знам какво имате предвид. Заговорим ли за античността, хората автоматично се сещат за Гърция, Рим и Древен Египет. Не винаги се сещат за невероятната древна култура тук в България. Затова една от мисиите ми е да помогна на хората да разберат, оценят, заобичат и посетят изключителните места в страни като България.

Написахте книга за седемте чудеса на древния свят. Разбрахте ли защо хората правят чудеса? От принуда или от вдъхновение?

Когато пишех „Седемте чудеса на античния свят“, с вълнение разбрах, че те не са просто паметници. Че всъщност ние, хората, искаме да създаваме чудеса, а после да пишем за тях и да ги посещаваме. Това доказва, че заедно постигаме повече, отколкото позволяват възможностите на индивида. Чудото ни е вродено. Търсим го. Хората строят не само под принудата на диктатори. Не, не нося розови очила. Знам, че е имало и много кръв, пот и сълзи, проляти за сътворяване на чудеса. Но вярвам в човешкия стремеж към красота. И в това как откриваме чудеса около себе си.

Да, смятаме, че хората могат сами да творят красота. И изведнъж откриваме какво огромно, общо усилие са били пирамидите.

Може би сте прав. Но случаят с пирамидите е интересен. Доскоро смятахме, че са построени от роби. А сега разбираме, че са били обикновени египтяни. Да, някои не са имали избор. Но се събрали и създали пирамидите като манифест: че са египтяни от единен Египет. Пирамидата е гробница за техния велик фараон. Смятали, че така той ще се издигне в небето – и Египет ще бъде спасен. Вижте къде са живели работниците, построили пирамидите. Техните кухни, където разчупвали големи къшеи хляб и заедно хапвали супа от хрущяли и яхния. Затова мисля, че сте прав. Да не се преструваме, че е нямало болка. Но това не са задължително паметници на болката. А и паметници на мощта, творчеството и амбицията.

Дали древните са били равни на нас? И дали прогресът ни не е просто илюзия?

Древните са били не просто равни на нас. В някои отношения даже били по-умни. Защото имали по-малко машини, които да им вършат работата. И трябвало да бъдат много изобретателни. Тук, в Националния исторически музей, има невероятни предмети отпреди 2000 години. Древните били способни на невероятни неща – създали пирамидите, създали великолепните паметници тук в България. И го направили само с умовете си, чрез диалог, сътрудничество и много прости инструменти. Така че древните били по-умни от нас.

Наистина ли?

Да. Всъщност учените казват, че във времето, с течение на еволюцията, мозъците ни мъничко намаляват. Тъй като не се сблъскваме с проблемите, които древните са имали. В античния свят е трябвало да мислиш не само как да построиш огромен храм, красив параклис или – през Средновековието – великолепна църква. Трябвало е да мислиш и за оцеляване. Храната не е била гарантирана. Отвъд хоризонта може да се зададе армия. Затова е трябвало да бъдеш супер бърз, супер умен, да мислиш на 360 градуса.

Дали пък защото древните не са виждали повече смърт на близки? Живели са по-кратко и трябвало да събират повече опит за по-малко време.

Вашата гледна точка е доста интересна. Прав сте, че повечето хора умирали, преди да навършат 35-40-45. Така че изживяванията са били доста по-интензивни. Не приемали нищо за даденост. Смятали, че всеки ден си струва. Да се възползваш от него, защото имаш само 4 десетилетия живот. Много е важно да помним това, да.

Професор Хюз, да бъдеш обсебен от историята винаги ли е удоволствие? Не крие ли и опасност?

Страстта към историята: с нея живея всеки ден. Понякога ми носи огромна радост и вдъхновение - да се свързвам с хората от миналото. Но също научавам за техните мъки, битки и ужасни трагедии, за лошото в историята. Но трябва да знаем! Не за да живеем в миналото. А да бъдем силни в настоящето и да гледаме напред към бъдещето, с увереността откъде идваме.

Ядосвате ли се, когато политиците се правят на историци, за да оправдаят делата си?

Да. Много е опасно историята да се използва за политически цели. И не е ли впечатляващо, че това все още се случва? Всеки довод става по-убедителен, ако кажеш: „ето какво е станало преди 4000 години, затова хайде да продължим“. Така че историята не бива да се политизира. Трябва да позволим на хората от миналото да говорят сами за себе си.

Коя история Ви донесе най-много радост? Коя е за Вас историята на историите, феномена на феномените, чудото на чудесата?

Много са! Защото обичам историята във всички отношения. Но като жена се вълнувам от невероятната роля на жените в историята. Много често са били изтривани. Понякога откриваме техните истории през археологията – и така разбираме колко силни са били. И тук в България е имало много силни жени в древността и Средновековието. Много обичам да ги откривам и да ги записвам обратно в историята.

Значи историята не е само на мъжете, но може да бъде и на жените?

Може да бъде и на жените, наистина. Точно, точно така.

Професор Бетани Хюз, много Ви благодаря!

Беше прекрасно да си поговорим!

Благодаря!