Проф. Спас Ташев: България трябва да има една проактивна политика по "македонския въпрос"

Публични изявления на белгийския външен министр по време на негово посещение в Р.С. Македония предзикаха коментари и може би оправдано недоволство от наша страна, защото в част от това, което той каза, виждаме и следните думи: "Двустранните въпроси не следва да възпрепятстват процеса на разширяване на ЕС." Припомняме, че след подписване на европейското предложение, известно наси като "френско предложение", въпросите на интеграцията на Р.С. Македония в ЕС са въпрос между Скопие и европейските институции на база спазване критерии и условия. С други думи, тази реторика, останала в миналото, е фактологически невярна. По тази темата разговаряме с проф. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН и съпредседател на сдружението "Потомци на бежанци и преселници от територията на Р.С. Македония и приятели".

Според него тези думи се дължат по-скоро като незнание, но изтъкна, че незнанието се дължи на няколко фактора.  

"Първо, не са длъжни белгийските или които и да било представители на дипломацията от Западна Европа да познава в детайли "македонския въпрос". Второто нещо е пасивната българска политика през последните години. Непрекъснато апелираме, че трябва да имаме една проактивна политика, но за съжаление не виждаме такива примери, което създава пробойни в този общоевропейски консенсус,  поради което примерът с белгийския външен министър да направи подобно изявление е само поредният или най-новият от брънката подобни изявления." 

И припомни, че само през последната година, подобни изказвания е имало от страна на Хърватия и на Черна гора, а в предишни години дипломацията на Скопие е направила пробив в Германия, където Бундестагът е започнал да признава македонска идентичност.  

"Поради което, ние като представители на едно сдружение, което е родствено свързано с населението от територията на Северна Македония, решихме да направим една протестна декларация, в която да разясним същността на проблема."

Ташев коментира, че Европейският съюз има като приоритет своето разширение в Западните Балкани и припомни, че когато България беше председател на Европейският съюз, също беше лансирана като основна политиката на разширение в Западните Балкани.  

"Имаше дебати в Европейския парламент по тази тема, постигнахме европейски консенсус, като една голяма част и от евродепутатите, и от представителите на отделните западноевропейски правителства бяха наясно с въпроса. Само че трябва да отчетем факта, че се проведоха парламентарни избори за нов европейски парламент. Той има нов състав и една голяма част от евродепутатите вече не познават тези детайли, дискусии, които са водени тогава, което показва необходимостта постоянно тази тема да бъде представена." 

По думите му, тук става въпрос за правата на човека, а не за някакъв двустранен спор и припомни, че този проблем с правата на човека е възникнал още в края на 1944 г. 

"Трябва да подчертаем, че по времето на комунистическото управление в България, София упорито е мълчала и отказвала да повдигне въпроса за нарушаването на човешките права на лицата с българска идентичност. Дори бих казал, че и след демократичните промени пак дълго време имаше подобна инерция в нашето поведение. Едва през последните няколко години и, ако трябва да бъдем обективни, президентът Румен Радев беше този, който започна да използва като арсенал в нашите аргументи, признаването на правата на човека и критериите от Копенхаген. Преди това Скопие активно работеше в друга посока, за да представя спора като исторически."

Вижте целия разговор във видеото.