Режисьорът Фолкер Шльондорф в "Панорама": За да стигнеш до истината, трябва да използваш средствата на истината, а не сила

В София режисьорът Фолкер Шльондорф откри "София Филм Фест" и посади дърво. Така, както неговият герой Тони сади дървета в Африка. Документалният му филм “Повелителят на горите” разказва за човека и природата.

Фолкер Шльондорф: "Когато започнах филма, си обещах, че няма да има отцепващи се айсберги, сценарии за катастрофи, нито апокалипсис. Убеди ме положителното излъчване на моя герой Тони Ринаудо, австралийски агроном. Той казва: “Всичко може да се оправи, Африка може да изхрани целия свят”. Тони трябва да знае. Работил е 43 години в Сахел, най-сухата област в Африка".

Могат ли отделните ентусиасти да спасят природата? Или спасението идва винаги с някакво нещастие?

Фолкер Шльондорф: "Не! Направих този филм, защото вярвам, че с ръцете и волята си можем да спасим околната среда. Можем да избегнем катастрофата. Човечеството е на няколко милиона години и винаги е намирало изход. Отрязваш дърво и някъде от корените му отново пониква издънка. И ако положиш грижи, пак ще има гора. А после може да има селско стопанство".

Казват, че Африка е нашето бъдеще. Вярвате ли в това?

Фолкер Шльондорф: "Надявам се. Но това е двузначно. Африка е огромна. Като население скоро ще стане 2 милиарда. Като природни ресурси е повече от Америка, Европа, Китай и Индия. Има потенциал, но не го използва. Всичко се изнася, хората бягат, нищо не се произвежда на място. Т.е., от човешките решения зависи да се направи нещо. Тогава Африка може да стане бъдещето".

Той е един от най-големите режисьори на Германия и Европа. Създал е десетки филми, повечето – по велики литературни произведения.

Много от Вашите филми са ангажирани, заемате позиция. Днешното кино по-политическо ли е от вчерашното?

Фолкер Шльондорф: "Не. Политическите убеждения са преходни, но не изчезват. Вчера намерих в архива как бе цензуриран моят първи късометражен документален филм през 1960. Беше забранен, защото взе страна в политиката: независимостта на Алжир от Франция. Водеше се война. Видите ли, тогава бях на 21, сега съм на 83. А политическото ми съзнание е останало същото. Днес обаче ангажиментът е друг. През 68-ма, когато излязохме на улицата, моментът бе преломен в Будапеща, Прага, Гданск и Берлин. Историческите моменти не могат да се планират, те просто се случват. Но всеки ден трябва да знаеш, че си част от едно общество и имаш своята отговорност. Гражданското общество! В него вярвам. Според мен, то още липсва в Африка: да не живее тя от помощи, а със собствените си сили. Видяхте ли? Започнах да държа политическа реч. Докоснахте струната – и засвирих!"

Да, защото знаете какво е война, революция, промяна. А имаше ли германската левица илюзия за Русия, която днес се руши?

Фолкер Шльондорф: "Да наречем левицата по име: от Вили Бранд социалдемократите повярваха в „промяна чрез търговия“. Обменяш информация и стоки, купуваш газ. И това допринесе за рухването на Съветския съюз. Така че да се търси сближаване със СССР тогава беше правилно. Големите илюзии дойдоха след промените. Но Ангела Меркел не е от левицата, а и тя вярваше, че с разговори се постига нещо. Сега е голямото събуждане! Трябва да се браним. Роден съм през 1939. Моето поколение знае, че Хитлер не си е отишъл доброволно. Съюзниците се биха; браниха се от него и от фашизма. Злото съществува, затова трябва да се въоръжим и да се съпротивляваме".

Изкуството може ли да допринесе за катарзис в обществото?

Фолкер Шльондорф: "Случващото се днес, поне в Германия, е вид катарзис. Войната в Украйна показа, че не можеш да стоиш отстрани: “ние сме пацифисти, мир и радост”. Имаме промишленост, силни сме, можем да защитим демокрацията. В противен случай всичко ще се разпадне".

Той взима "Оскар" за "Оскар". През 1980 неговият “Тенекиен барабан” по романа на Гюнтер Грас получава "Оскар" за чуждестранен филм. С разказа за малкия барабанчик Оскар, нацизма и лъжата.

Като носител на “Оскар”, как Ви се струва тази безкрайна разправия около наградите? Дребнава? Или съществена?

Фолкер Шльондорф: "Гледам от разстояние. В миналото “Оскар”-ите бяха символ за качество, посвещаване в рицарство. Сега са маркетингов инструмент. Преекспонират се ужасно. Светът напълно се е променил и няма критерии кой филм е наистина хубав и кой не е. Кой решава? Вкусът? Интуицията? Публиката? При “Оскар”-ите решават 10 000 души. Ето, филм като „Всичко, навсякъде, наведнъж“ не би имал никакъв шанс преди 20 г. Друг е животът! Младите и децата растат в стрийминг, в постоянен аудиовизуален поток; вече не мога да ги следвам! А киното се промени така, че такъв филм спечели “Оскар”.

При тези промени, при тези пари в киното, има ли шанс за голямо кино в страни като България?

Фолкер Шльондорф: "Става все по-трудно, но винаги има шанс. Сред румънските, българските, полските филми винаги изпъква някой. Светът е станал малък, като село. Преди България беше далеч. Сега всяка точка на света е център. Фантазия блика отвсякъде. И тъкмо чрез дигитализацията един филм може да се открои изведнъж. А и езикът вече не е важен. Не всичко е на английски".

 Да, светът е село. Навремето Вие критикувахте булевардната преса и злоупотребите със свободата на словото. Сега, с интернет и социалните медии, ситуацията подобрила ли се е или се е влошила?

Фолкер Шльондорф: "Още по-лошо е! В моя филм „Изгубената чест на Катарина Блум“ беше един вестник! Той притискаше психически героинята. Сега имате интернет, Инстаграм, ТикТок, и т.н. Не ги ползвам, но зная, че всяка минута хвърлят камък по някого. И хората са безсилни. Не знаят как да се бранят. А няма и отговорност. При пресата можеш да кажеш: този е главният редактор или журналистът. Докато при кампаниите в интернет никой не е отговорен. Това наистина е страшно".

В края на филма за Катарина Блум изписвате, че това е неизбежно. Още ли мислите, че е така?

Фолкер Шльондорф: "Това го пише авторът, Хайнрих Бьол. Ето Ви големия проблем: можеш ли да запазиш разум и приличие в свят, където едно „like“ или „unlike“ блокира всичко? Основата на демокрацията остава неразбрана, когато всеки поотделно може да развали всичко. Не! Трябва да се съберат сили! Да се решава заедно и едва тогава да се действа! А сега, все едно всеки има на кухненската си маса бутон за атомна бомба".

Вие сте режисирали Ален Делон и Вашата съпруга, Маргарете фон Трота. Кое беше по-трудното?

Фолкер Шльондорф: "Когато Маргарете фон Трота бе още актриса, между нас имаше симбиоза, чудесно се работеше с нея. С Ален Делон бе много трудно, като с примадона. Но си заслужаваше. Връщаш се назад и виждаш, че резултатът е много добър. Може би защото работехме не заедно, а един срещу друг".

С други думи, режисьорът диктатор ли е или модератор?

Фолкер Шльондорф: "Има ги и двете. Аз лично не съм от диктаторите. По-скоро трябва да бъдеш като диригент на голям оркестър. Да кажеш на останалите каква е музиката, която ще свирят: тя е филмът. Само, когато всички са увлечени и съблазнени да участват, когато имаш тяхното съгласие и приятелство, с цялата им сложност, можеш да успееш. Аз не мога да играя диктатор. Виждал съм и такива, но накрая не са успявали. Ако искаш да стигнеш до истината, трябва да използваш не сила, а средствата на истината".

Можеш да показваш диктатура, като в “Тенекиения барабан”. Но самият ти не трябва да ставаш диктатор. Това казвате Вие.

Фолкер Шльондорф: "Да оставим това на децата – те са родени диктатори".