Ромен Гари и България: горещ епизод от Студената война – биографът на Гари Кервин Спир

1946 г. В Европа пада Желязната завеса. България е от другата страна, при комунистите. Точно тогава в София идва нов френски дипломат. Това не е първото му желание. Съпругата му е англичанка и той иска Лондон. Затова в Париж се чудили дълго.

" Накрая избират София. България вече не е монархия, а уж преминава към плурализъм и демокрация. Но това е привидно, предвид сложната игра между земеделци и комунисти. Избират дипломат без политически опит, но със слава на писател, способен да се отвори за гражданското общество и със своя славянски дух да разбере чувствителността на народа", обясни Кервин Спир.

Той е пилот, герой от войната срещу нацистите. Но ще се прослави като писател. Взима два пъти „Гонкур“ с две различни имена, едното е тайна почти до смъртта му. Дори името, с което го знаем, не е истинското. Ромен Гари, човекът с много лица.

" Във всеки етап от живота си, той се преражда с нова самоличност. Едно еврейско дете, родено в Литва, „Северния Йерусалим“ през 1914, става велик писател на френски език, герой на съпротивата, ярък представител на Франция. Гари е убеден, че гъвкавостта на съществуването е във въображението, в способността да се преоткриваш със сила на духа, желание и дързост. Този разнолик Ромен Гари, изживял хиляда животи, владеещ 6 езика, преведен на тридесетина други, този автор, който постоянно се променя и преоткрива – той ме вдъхнови", казва Спир.

Спир пише трилогия за Ромен Гари, с три сцени от живота му.

" Научава ли нещо Ромен Гари в България?

Много. Научава много за България и го споделя в докладите. Информира Париж по актуалните теми: процесът срещу Никола Петков, как Георги Димитров и комунистическият апарат превземат българското общество, произволът в правосъдието. Ромен Гари проявява разбиране към българския дух. Счита го за идеалистичен на фона на политическия реализъм, който той вижда и олицетворява. Усеща и опасността от американската реторика, която засилва доверчивостта у хората, като твърди - ей го де е спасителят, тук е, дебне в засада. Американците ще ни спасят. Ромен Гари не вярва в това. И проявява разбиране за българския народ с неговата славянска мъка и носталгия, който се оставя да бъде унесен в илюзии.

Критиката срещу комунизма дълго време е табу за мнозина на Запад. Защо Ромен Гари разбира за две години това, което на френските левичари отнема поне двайсет години?

Защото Ромен Гари е роден в Литва, живял е в СССР, в Москва, в Полша. Той изживява травмата на привидното равенство, което обаче се оказва старото неравенство. Познава антисемитизма, на който бил жертва като млад. Гари вижда всички тези опасности в съветския тоталитаризъм. Той нарича следвоенна България „тоталитарна демокрация“. Привидно демокрация, уж има избори и правораздаване. Обаче показва признаци на тоталитаризъм - в осъждането на гражданското общество, затворената уста на общественото мнение, контрола над медиите следва признаците на тоталитаризма. Всичко това е описано от Хана Аренд в „Произходът на тоталитаризма“, но по-късно. Ромен Гари го пише като дипломат още през 47-ма. Но да, във Франция витае егалитарна илюзия, която иска да повярва на комунистическата утопия.

Да, Луи Арагон, Елза Триоле…

Така е, такава е епохата - Сартр, Бовоар. А Ромен Гари, живял в Източна Европа, разбира по-добре и по-бързо от други интелектуалци, че това е само привидна реалност и че тук индивидуалните свободи се осъждат. Той го описва в дипломатическите си писма, но и в романите. Прекарва 2 години в София, тук пише „Големият дрешник“. Тази книга, със славянската си атмосфера, го отнася в следвоенен Париж, но всъщност говори за опасностите на комунизма", казва биографът.

Гари разказва как в София го привикват двама мустакати агенти и му показват сексуални снимки с негово участие. Той бил отвърнал на шантажа дръзко, по френски. „Не ми харесват снимките. Дайте да го направим пак, че не е изглеждам добре. Излагам Франция“.

"Вие вярвате ли му на тази история?

Да, защото има доказателства в документите. Ромен Гари приема шантажа гордо, с вдигната глава. Казва им: „пратете ми по-добре жената или дъщерята на Вашия министър, ще се представя по-добре“. В това, по неговите думи, има дух на съпротива. Казва, че френското външно министерство го е направило дипломат, за да бъде представена в чужбина мъжествената Франция, на съпротивата. Това е риторична игра, но той дълбоко вярва в нея. И не го е страх да изневери на съпругата си Лесли Бланч. Двамата са разбирали връзката си като съвместно дело. Подкрепяли са се в своите амбиции и начинания. Но си дали обет за свобода. Лесли пътувала дълго и имала любовници. Ромен също имал любовници, включително в България.

Тази история е твърде френска. Но Ромен Гари е източноевропейски евреин. Как той възприема българите?

С братско чувство. Приема, че те са меланхолици и идеалисти, подобно на руснаците, от чиято среда произхожда. Той е против културния релативизъм. Според него не можеш да кажеш, че една нация не е узряла за демокрация. Напротив! Твърди, че българският народ не заслужава своята политическа класа и всъщност тя е незрялата. Смята, че да, ще има унижения и българите ще се смирят под игото на тоталитаризма, за да оцелеят. Но техният дух е жив, макар и приспан. Той пътува из България, стреми си да разбере. После ще каже, че това е изключително важен етап от неговото интелектуално и политическо развитие – да общува с хора в тоталитарен режим. И парадоксално твърди, че това е щастлив период за него.

Щастлив?

Щастлив. Заради хората, които среща.

Като Никола Петков например…

Като Никола Петков, който бил не само лидер на БЗНС, но и председател на Алианс Франсез. Вие го казахте: Ромен Гари е писател, избрал френския език, но е източноевропейски евреин. Това е неговата първа, неустойчива самоличност. Но той се гордее, че представлява не само френския, а универсалния дух. Посредством дипломацията и своята слава като писател, успява да стигне до българските семейства. Може да се обърне към противниците на режима, и да им подаде ръка. Спасява български семейства. Помага им да напуснат София, като ги скрива в дипломатическия багаж", казва Спир.

Днес Ромен Гари ни дава урок, твърди биографът Спир. И припомня, че още преди създаването на европейските институции Гари вярва, че европейската култура ще изгради политическа общност.

"Урокът е едновременно либерален и хуманистичен. Той е във вярата, че политическите режими преминават, но големите стремежи на човека остават. Че идеалът се гради с нарастваща воля и винаги ще изпреварва политиката, режимите и законите на историята. Че съществува човешка общност, от която нищо не може да те накара да се откажеш. И тя е Европа", казва още биографът Спир.