Първородният син и наследник на Уилям Гладстон загива в Първата световна. Франсис е внук на втория му син. Занимавал се е с документално кино, но никога не забравил великия си роднина.

С Франсис Гладстон разговаря Бойко Василев.

Ето, г-н Гладстон, вървим с вас по софийската улица „Гладстон“. И как е?

"Чудесно е, че моят прародител е толкова помнен в България. Той бил голям либерал. Застанал срещу британската парламентарна традиция и правителството. Говорил за българските кланета без разрешение на Парламента - и ето резултатът. Станал герой в България. Аз съм просто негов потомък. Не нося политическата му традиция, но вярвам, нося духа на либерализма и интернационализма, за които се е застъпвал той".

Неговият прадядо е Уилиам Гладстон, британски политик и премиер от ХIХ век. Разтърсен от баташкото клане, той пише памфлет за българските ужаси. И зове британското общество да защити българите.

"Днес моментът е труден, но и тогава били трудни времена. Изключително е, че някой извън България се е изправил в нейна защита - и в отговор България го е приела толкова сърдечно".

Очаквахте ли, че името му е все още толкова популярно тук?

"Не, не знаех, че до такава степен. Бях чел един български историк, който нарича Гладстон “европейски освободител”, нещо, което британските историци не признавали. Той се е интересувал от България, но не само. Вълнувал се от освобождението на Италия и от Гарибалди. Като млад видял ужасни кланета в Неапол. Основна кауза в неговия живот била съдбата на ирландските деца и правата на ирландците. И заради това бива разбита кариерата му. Не е успял, да, но след смъртта му все пак каузата била постигната. Забравяме, че Ирландия била британска колония и наистина дълбоко потисната. И ето, да спя на улица „Гладстон“ е прекрасно. Да прочета името „Гладстон“ на улицата, която не можеше да бъде по-хубава! А и посрещането беше още по-прекрасно.

Израснах в неговата къща. Кабинетът му бе, както си беше, с книгите му и бюрото до прозореца, и снимка на стареца, превит с очилата си. Така че присъстваше! Ходехме на църква всяка седмица, където е ходил и той. Сякаш все още бе жив 50 години след смъртта си. Ама той е жив, защото в България го помните".

Значи духът му витаеше в къщата.

"В семейството цареше дълбоко уважение и чувство за дълг да се защити семейното име. Имаше скандал, приписван на Гладстон, уж имал незаконно дете. През 20-те двамата му сина отделиха огромни усилия и време, за да опровергаят това. Но важни бяха религиозните и либералните ценности, които той отстояваше – и които намалиха силата си в Англия след Втората световна".

Коя е най-важната му черта, която трябва да си спомним и днес?

"Той трябва да бъде запомнен като освободител на Европа. Говорел много хубаво. Бил и до голяма степен критик на империята. Не бил харесван и от кралица Виктория и Дизраели. Така че мисля, че „Гладстон Освободителят“ е интересен начин, по който можем да гледаме на него".

Опонентът му Дизраели губи изборите заради книгата, която държите в ръцете си „Българските ужаси и източния въпрос“. Трябва ли обаче моралните принципи да играят роля в политиката? Или държавният интерес трябва да е над всичко?

"Дизраели бил преди всичко циничен, докато Гладстон бил много религиозен. Ходел на църква три пъти в неделя и всеки ден от седмицата. Опитвал се да управлява въз основа на фундаментални християнски принципи, и това го е поставяло често на страната на потиснатите. Има и изключения. Семейството му се е занимавало с робовладелство, а той не защитавал избирателното право на жените. Но все пак вървял по пътя на осъзнаването. Идвало му отвътре. Вижте, държал е двучасови речи по българския въпрос в малки села в Шотландия. Оттам после станал депутат. Хората го слушали, запленени".

Заради робовладелството при баща му имаше спор за преименуването на парк Гладстон в Брент. Тогава мнозина българи, а и посланикът Марин Райков защитиха Гладстон. Не е ли обаче несправедливо да обвиняваме Гладстон за нещо, което се отнася до баща му?

"Ами, много е сложно. Баща му имал големи робовладелски стопанства и семейството се възползвало от обезщетенията, дадени не на робите, а на собствениците на роби. А Гладстон в ранните си дни бил подкрепян от баща си. После преминал от консерватизъм към либерализъм и пишел силно против робството. Има шум около това – и основателно. Сграда в Ливърпул бе преименувана. Нужен е дебат, но ще е трудно".

Но не е ли героизмът това, което е направил той: да скъса със семейната традиция?

"Това е много дълбок дебат във Великобритания. Засяга църквата и университетите. Хората правилно се хванаха за него. Трябва да пренапишем историята по много начини, но дори само от семейна гледна точка, е трудно да се говори за това. Неговите биографии съвсем бяха забравили тази тема. И е факт, че баща му е бил огромен бенефициент от робството".

Г-н Гладстон, вие сте били режисьор. Вашият прародител не е ли съвършеният герой на филм?

"Единственият проблем с Гладстон е, че е твърде съвършен за филми, толкова е бил съсредоточен да бъде праведен".

Но не сте били изкушени да го направите Вие?

"Не беше моята област. Правех документални филми за наука и екология. Но би било интересно. Онези времена са били трудни. Трудно е да си освободител, либерал и интернационалист, когато всички са под натиск. И днес е така. Великобритания е под натиск. България е под натиск. Америка е под натиск. Украйна е под натиск. Гладстон е интересен модел за някой, който умее да говори силно и ясно и не се е бои от политическите си опоненти".

Беше ли той Вашето вдъхновение, Вашата пътеводна светлина?

"Да, чрез баща ми, който беше дълбоко вярващ християнин. Разбира се, Гладстон има и недостатъци. Например не харесвал теорията за еволюцията на Дарвин и вярвал в задгробния живот. Но, да, аз произхождам от силна християнска традиция и тя е част от живота ми. И живях в хармония с нея".

Вижте целия разговор във видеото.