Съдията и жълтата роза

Телевизионна постановка

По едноименната пиеса на Георги Данаилов
Сценарий: Георги Данаилов
Режисьор: Маргарита Младенова
Оператор: Николай Глушков
В ролите: Васил Димитров, Домна Ганева, Стефан Илиев, Пламен Дончев, Стойчо Мазгалов, Живко Гарванов, Сотир Майноловски, Никола Стефанов, Ицхак Финци, Иван Григоров, Рашко Младенова, Жанет Спасова, Стефан Стефанова и др.

"Съдията и жълтата роза" е втората пиеса на писателя Георги Данаилов, която, както се очаква, е възприета подозрително от управляващите и променливо от критиката според нагласите им към властта. Въпреки поставените изисквания за решаващ финал и авторова позиция, постигнати с добавен финален герой, който впоследстие отпада, постановката има кратък живот на сцена, докато не е поставена на телевизионен екран от режисьора Маргарита Младенова. Телевизионният спектакъл е представен на Фестивала на телевизионните театри в Пескара, Италия, където предизвиква голям интерес, но там пък западната публика също иска нещо, което й липсва, огледално на това, което се случва в България.

В измислената страна Норландия живее съдията Хансен със своето семейство - дъщеря, син и съпруга, която обожава розите. Самият съдия е почтен, уважаван човек и прочут юрист, поканен да оглави Комисия, която да предложи Закон срещу тероризма. Точно тогава самият той разбира, че дъщеря му е бременна въпреки противозачатъчните хапчета, а синът му крие оръжие и е свързан с терористична организация. Тези и други разкрития предизвикват дълбок размисъл у съдия Хансен за това какво се случва с хората и къде се крие опасността. Размисълът му продължава с въображаем съдебен процес, в който виновници и жертви са еднакво замесени - учени и палачи, доктори и серийни убици, откриватели и мизантропи, новатори и крадци. Едни са призовани като свидетели, други като обвиняеми. Те спорят , доказват тезите си, противопоставят се един на друг. На съд е поставена онази "сила", която унифицира хората, убива приятелството, добротата и морала.
Обвинението е срещу "прогреса", адвокатът защитава хуманизма, науката не е ясно на кого служи, а светът е в голяма опасност и ситуацията изисква спешно решение, защото доброто и злото вече са в смъртоносна симбиоза, в която най-силно се усеща единствено натискът и привързаността към властта. Последните думи на съдията били "Все още има време"....

*Златна Романова

Георги Данаилов обръща внимание, че "на сцената се възпроизвежда Експериментът на Стенли Милграм, който доказва склонността на хората да се подчиняват на власт и авторитети", независимо от разума и правотата им - симптом, задълбочен и потвърден по-късно със Стокхолмския синдром.

Доколкото си спомням 2 от Георги Данаилов| Словото (Трилогия с размишления за смяната на режимите и на нравите български)

Спомен за Георги Данаилов| БНТ, Култура.БГ, 09.03.2017