След голямата трагедия - вълна от съпричастност. Из цяла България стотици дариха кръв за пострадалите от пожара в Кочани. В “Пирогов” чакат реда си с часове. Магдалена мисли за жертвите - много от тях са ѝ връстници.

МАГДАЛЕНА:

Предния ден бяхме с приятелки навън. Казах си - можеше това да съм аз, това можеше да са моите приятели.

Ти дарявала ли си кръв преди?

Не, за пръв път ми е.

Какво те провокира да дойдеш?

Точно това, че го усетих много близко до себе си и че са почти на моите години. Исках да съм полезна и да направя каквото мога. Има много хора. В момента в коридора е пълно с поне 60 човека, които чакат. Дори не знам дали ще успеят днес. Трябва да дойдат утре. Просто са съпричастни.

РОМУАЛДАС КАМИНСКАС - Български червен кръст:

Тук са, за да помогнат. И търсят всякакви начини да помогнат. В случая идват дори хора, които са под 18 години, идват хора над 60 години. Искам да обърна внимание, че тези хора нямат възможност да дарят кръв. В първите два дни имаме 501 дарители, през днешния ден само през този пункт минаха над 120 човека. Желаещите, които искат да дарят, са много. Нищо не може да ги спре. Обявили сме кампанията до петък, но ще продължим, докато има нужда. А нужда към момента има.

ТОМАС МОРОВ:

Показва, че в моменти на сериозни трагедии ние се сплотяваме. Защото всички хора се раждаме с някакво чувство за емпатия, за дълг към другия човек. И когато има нещо, което силно емоционално ни афектира, ние реагираме.

Кире Блажески също се реди на опашката. Роден е в Кичево, но живее в България от 20 години.

КИРЕ БЛАЖЕСКИ

Днес исках да покажа своята хуманна страна. Да помогнем на хората. Това е трагедия, трагедия. Да дам кръв, да спасим човешки живот. Това е като война. Бяхме във война ние Македония, като се разцепи Югославия. Но това е нещо неописуемо. Затова искам да призова повече хора да дават кръв и да спасяваме животи.

Как Ви кара да се чувствате реакцията на българското общество?

Прекрасно. Като комшии, приятели, като един народ. Благодарности за всички, които дават кръв и от двете страни. От страна на хората. Не, да кажем, политиците. Хубаво е хората да си помагат в нужда.

Сближава ли ни?

Трябва, да. Вижте, аз пътувам до Северна Македония. Няма разделение на хората. Всичките сме като братя, като се видим там. Винаги хората сме близки - един народ. Само това, че Европа и някои други хора ни делят, не е добре. Ние трябва да се уважаваме в добро и зло.

Доброволецът Лазар Радков е виждал българското съчувствие и преди - след войната в Украйна, земетресенията в Турция и Сирия, и други бедствия. Този път помага с организацията за кръводарителите в Центъра за трансфузионна хематология в София.

ЛАЗАР РАДКОВ

Всеки един от нас, или поне повечето хора, имаме вътре нещо в гените ни, което като видим, че някой е пострадал, ни подтиква да помогнем. Един по-малко, друг повече. Кой с каквото може. Това е едно от най-човешките качества, един от най-човешките пориви, мога да го кажа със сигурност. Защото си даваме сметка, че сега някой друг е пострадал обаче в следващия момент може ние да изтеглим късата клечка и тогава ще имаме помощта на други хора. Хората сме стигнали, докъдето сме стигнали, защото сме си помагали. В България доброволчеството набира все по-голяма сила.

Гневът от трагедията - също. Блажески се надява пожарът да бъде урок за обществото и властите.

КИРЕ БЛАЖЕСКИ:

Корупция има във всички страни. Но дано вече не стават такива неща. За Кочани коментираме, че там в дискотеката овце да са, щеше да има повече врати. Много е корумпирано. Аз не знам, но трябва в един прекрасен момент това да се спре навсякъде на Балканите. Трябва отговорност. Във всяка една работа да има отговорност. Отговорността е преди всичко в спасяването на човешки животи, на бъдещето на нацията, на държавата и децата ни.