Седа Кузуджу, представител на ВКБООН в България: С кампанията „Храна за размисъл“ показваме, че бежанците живеят като пълноценна част от българското общество

На 20 юни 2024 г., Световният ден на бежанеца, в София официално отвори врати pop-up ресторант „Храна за размисъл“. Той даде начало на едноименната кампания на Агенцията за бежанците на ООН, която цели да насърчи разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците, като представя традиционни ястия от техните родни страни и споделя техните лични истории.

Национално представително изследване проведено през април 2024 г. по поръчка на Върховният комисариат за бежанците на ООН показва, че 53,6% от българите нямат формирано мнение за бежанците, а 72.2% не са имали пряк контакт с тях.

Кампанията цели да разшири разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците чрез един от най-универсалните езици – този на храната. Поставяйки знак за равенство между техните непознати истории и непознатите ястия, „Храна за размисъл” иска да мотивира българите да опознаят бежанците.

По повод Световният ден на бежанеца и началото на кампанията, Седа Кузуджу, представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България, даде специално интервю за БНТ.

Г-жа Кузуджу е прекарала почти три десетилетия в работа за Агенцията на ООН за бежанците, където е изпълнявала множество международни задачи в областите на закрилата, правните въпроси, управлението, обучение и реагиране при извънредни ситуации. Била е част от националния екип на ВКБООН в Турция, след което е служила в Банкок, Пекин, Прешево (Сърбия), Швейцария, както и в Какума (Кения).

Вече две години се води война в Украйна и в близкия изток, а климатичните промени продължават, как се отразява всичко това на бежанската ситуация?

За начало бих искала да кажа, че миграцията е човешки феномен. Зад всяко едно миграционно движение стои човек - нека не го забравяме когато дискутираме подобни теми. Въпреки че броят на мигрантите се увеличава в световен мащаб, ВКБООН като организация има за цел да помага само на хората, принудени или задължени да напуснат своите страни. Нашата организация тук, в България, се фокусира върху хората, които бягат от война, от преследване, насилие и репресии. Увеличаващият се брой бежанци главно показва, че за съжаление светът не живее в мир, нещо на което трябва да се обърне внимание и да не се стига до това да има разселени хора.

Как изглежда картината за България? Ние все още ли сме преходна страна или има хора, които се установяват в България?

България е външна граница на ЕС и ще остане такава, а миграцията и търсещите убежище ще продължат да пристигат на границата, това не е нещо ново. Това, което е много важно и се е променило през последните 2,5 години е, че повечето пристигащи бежанци са украинци. Повечето от тях в действителност остават в България, а не преминават само транзитно. Знаейки, че имат право на престой, както и достъп до изградените услуги за интеграция и приобщаване, те решават да направят България своят дом. Това, което трябва да направим, е да се уверим, че хората са част от едно общо "Нас", а не да образуват отделната група "Те". Точно това се опитваме да постигнем в момента в България с кампанията на Върховния комисариат на ООН за бежанците "Храна за размисъл", която показва историите на трима герои, които вече са включени в българското общество. Из България има много такива примери, макар и техните истории да са все още неизвестни. С тази кампания искаме да покажем, че тези хора вече са тук и живеят като пълноценна част от българското общество. Важно е да споменем, че не може да се говори за приобщаване към самата държава, а по-скоро за приобщаване и интеграция в обществото. Именно затова се нуждаем от цялостен подход по тази тема. Институциите, гражданското общество, общините, академичните среди, религиозните лидери и отделните хора трябва да участват в приобщаването на бежанците. И това наистина се случва в България, но нека не забравяме, че остава нуждата от повече дейности за структурна интеграция и приобщаване. По този начин ще успеем да се отдалечим от този частичен подход към една по-структурирана програма за интеграция. Всъщност България е една от малкото страни в Европа, които все още нямат цялостна интеграционна политика - въпреки че има план за лицата с международна закрила, все още няма структура за лицата с временна закрила. Ето защо ние наистина искаме да се изгради структуриран подход към този въпрос.

Как могат да бъдат по-добре интегрирани тези хора. Знаем че в България, както и в много други държави, има недостиг на работна ръка, има нужда от нови попълнения. Как могат да бъдат интегрирани тези хора и дали по-близката култура играе роля?

Както споменах, ако ги смятаме за част от нас, тогава определено въпросът намира своя отговор. В техните страни те са най-обикновени майки, сестри, братя и семейства, които са принудени да избягат и по този начин се озовават в България. Но уменията и знанията им си остават същите. Те не могат да се върнат в страната си, докато не се установи мирна ситуация. Но в съзнанието си те са решени да го направят рано или късно. Така че по време на този престой в България те могат да бъдат полезни на обществото, могат да използват и развиват знанията си и да повишават квалификациите си. Необходимо е да се стремим към това да ги разберем. Призивът на нашата кампания гласи, че не можеш да имаш мнение за човек, когото не си срещнал, както не можеш да имаш мнение за храна, която не си опитал. Ето защо трябва да направим всичко възможно да ги опознаем, да се разпознаем техните умения. В края на краищата, те са бежанци, искат да се върнат обратно в страните си доброволно, когато ситуацията се подобри. Така че през този временен период как да използваме техните умения и как да създадем определен структурен подход за престоя им в България. И това трябва да важи за всички националности, независимо от културата, към която принадлежат. Това е случаят в различни части на света, ето защо трябва да го видим и в България.

Работата на ВКБООН включва и това да помагат на самите страни да се справят с бежанската ситуация. Как се справя Вашата организация с това?

Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) е гарант на основните права на бежанците, основани на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Имаме три основни роли - да съветваме държавите по въпросите на бежанците, да подпомагаме държавите в отговор на бежански кризи и не на последно място да подпомагаме държавите в интеграцията и приобщаването на бежанците в приемащите общества. В зависимост от това дали става дума за временни или трайни, ние търсим най-добрите решения за бежанците по време на престоя им в приемащата държава, работейки постоянно с местните власти. ВКБООН има офиси в над 118 държави, а служителите ни са повече от 20 000. В България бяхме наистина малка операция, но поради продължаващата ситуация в Украйна, през последните няколко години офисът ни се разрасна. Ситуацията е същата и с други европейски държави заради големия брой бежанци от Украйна. По молба на самите държави членки на ЕС, дейността на ВКБООН се разрасна от консултативно към оперативно ниво, за да окажем помощ за справяне с бежанската криза. Ето защо ние разширяваме дейността си и в България и се опитваме да намерим решения за престоя на бежанците тук. Най-вече работим с различни държавни институции, гражданското общество и общините тук, в България.

В контекста на всички избори, в Франция, във Великобритания и в България, бежанската тема е винаги много чувствителна. Казахте, че има увеличение на броя на бежанците, но каква е глобалната тенденция?

Постигаме рекорди, които никога не е трябвало да бъдат достигнати. Като се имат предвид конфликтите в почти всяка част на света, причината е сякаш в това, че светът не желае да живее в мир. Но да се върнем към първата част на въпроса Ви - нека не се поддаваме на негативния наратив за бежанците, от който става все по-трудно да се излезе. Както споменах по-рано, говорим за хора, това е съвсем човешки въпрос, нека не го забравяме. Важно е да се питаме - защо тези хора напускат страните си? Те все пак са принудени да го направят, това не е избор. Те са решени един ден да се завърнат, когато ситуацията в тяхната страна се подобри. Така че въпросът трябва да е в това какво можем да направим ние, всички заедно - държавните агенции, гражданското общество и самите граждани, за да намерим решения и да им окажем помощ по време на престоя им тук, в България.