Шишмановата баня във Велико Търново

Шишмановата баня във Велико Търново е един от истински автентичните паметници на културата на Второто българско царство. Тя се намира на левия бряг на река Янтра, непосредствено до Владишкия мост. Издига се в подножието на крепостта Царевец в северна посока, между църквите „Успение Богородично” и „Св. св. Апостоли Петър и Павел”. Това е една от малкото добре запазени средновековни бани в България. Историците я наричат „Шишманова”, защото преди археологическите разкопки се е предполагало, че е изградена именно по времето на последния търновски цар Иван Шишман или около 1371 година.

Първата публикация за Шишмановата баня от 1906 г. е на търновския архитект Георги Козаров. Чешко-българският археолог и музеен деец Карел Шкорпил също е отбелязал този обект на изготвена от него карта със средновековните забележителности на Велико Търново. Банята е изцяло проучена при археологически разкопки през 1983–1984 година. Шишмановата баня в столичния Търновград е била обществена. Тя е едно от първите такива специално построени хигиенни съоръжения на територията на Второто българско царство. Банята е ориентирана в посока север-юг, а външните й размери са 11 и половина метра на 15 метра. Изградена е от камъни, споени с бял хоросан. Вътрешността на помещенията е измазана с розов хоросан. По-голямата част от стените са запазени в оригинал, с дебелина около метър. В сградата има котелно помещение, четири къпални и една съблекалня. В двата края на котелното са били изградени две огнища. Над тях се намирали резервоарите за студена и гореща вода, свързани с водопроводната система на банята. Зад това помещение са разположени две големи и две малки къпални, които са имали подподово и стенно отопление.

В стените на къпалните са вградени два водопровода от глинени тръби – за студена и гореща вода, с по няколко чешми и корита за смесване на водата. Помещенията се отводнявали чрез канал, който е вкопан в мраморната настилка на пода. Обширната съблекалня е разположена между четирите къпални.

Банята имала масивни стени с малки прозорчета и входни врати на котелното помещение и съблекалнята. Големите къпални са били покрити с куполи, а малките – със сводове. Покривът е бил обшит с оловни листи и прорязан от тесни отвори за проветрение и осветление. Снабдяването с вода е ставало от кладенец на брега на реката.

Шишмановата баня е консервирана, реставрирана и експонирана като музеен обект на открито през 2017 г. по проект на община Велико Търново със средства, осигурени от Европейския съюз.

Повече подробности за Шишмановата баня разказва екскурзоводът Симеон Бояджиев от Регионален исторически музей – Велико Търново.