Следите на Паисий в Русе

Документален филм

Автор и режисьор: Роман Сушков
Оператор: Валентин Русев
Тонрежисьор: Елена Джелепова
Видеомонтаж: Людмил Радуловски, Климент Лазаров
Продуцент: БНТ -ТВЦ Русе

Документалният филм "Следите на Паисий в Русе" разказва за монаха-таксидиот Пантелeймон Хилендарец, направил първия в Русе препис на "История славянобългарска".

Таксидиот от новогръцки означава "пътник", а също духовник и изповедник. Монасите-таксидиоти били избирани сред най-умните и калените в манастира, преминавали интелектуална и физическа подготовка, за да издържат на дългите и опасни преходи из пътищата. Преброждали големи, дори за днешните представи, разстояния, за да събират средства за своя манастир, да изповядват, да преписват и разпространяват светите текстове, да създават метоси и да привличат последователи.
Не липсвали обрати и авантюризъм и с такива монаси, които отстъпвали и предавали мисията си с чужда вяра и бракове, но впоследствие някои от тях се връщали.

Пантелеймон Хилендарец не се е местил в друг манастир, през цялото време останал верен на своята обител и своето монашеско призвание, и макар да не е бил млад, пътувал на много места в България, стигнал до Румъния и до Атон.

В условия на чужда и дори враждебна верска и политическа среда мисионерът създал извън манастирските среди връзки с духовното средище.

Някога в центъра на Русе, на днешната улица "Велико Търново" №8, е бил метохът на Хилендарския манастир, създаден през 1808 година от Йеромонах Пантелеймон - имало 8 стаи, две антрета, двор.

Имотът, с Крепостен акт от края на ХІХ век, станал собственост на Русенската митрополия. По това време метохът бил едновременно молитвен дом, странноприемница и средище за просвета. Тук се привличали поклонници.

Пантелеймон Хилендарец завършил своя препис на "История славянобългарска" в Русе, на 28 май 1809 година.

Времената били тежки, водела се поредната Руско-турска война - от 1806 до 1812. Книжовната дейност обикновено се развивала в мирно време, но Пантелеймон не спрял през войната и дори писал, че "московците превзели града през 1809 и го владели до май 1810". Междувременно вътре в Хилендар се водели и други битки - за собственост между сърби и българи.

За личността на Пантелеймон се знае малко - няма следи от образ, светското му име не е известно, роден е вероятно около 1770, от негови късни бележки по страниците на сборник "Осмогласник" от 1825, отпечатан в Москва, се разбира, че Пантелеймон е бил от Стара Загора.

Във филма за дейността на Йеромонах Пантелеймон разказват:

Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов - изследовател на духовни старини, ръкописни традиции и делото на Пантелеймон. Павел Стефанов е завършил Софийската духовна академия, магистър по история и доктор по теология. Специализирал във Великобритания, Унгария и Германия. Член на Нюйоркската академия на науките, на Американското дружество за църковна история и на Американска асоциация по българистика.
Архимандрит Павел Стефанов нарежда Пантелеймон сред видните следовници на Паисий Хилендарски, бил е вероятно и учител, изповедник и водач на групи, както предполага дейността на всеки таксидиот.

Академик Иван Радев - автор на множество публикации в областта на Възрожденска и Нова българска литература. Иван Радев е един от малцината задълбочени изследователи на таксидиотството и Българското Възраждане, съхранил редки стари ръкописи като Първото издание на "Неделник" на Софроний Врачански, от което в Румъния били отпечатани само хиляда бройки. Във Влашко през 1897 бил и Пантелеймон, където преписал сборник "Молитвеник", от който идват и първите сведения за него.

Изследователите в историята са единодушни, че монасите-таксидиоти - като Пантелеймон - са били духовни мисионери, с отличителна воля, сила на духа и скромност.

*Последващи изследвания:

**Открит е оригиналният ръкопис на първата История на България от Петър Богдан | Северозапазена България