Смешно-тъжно за българина и свободата – Светослав Пеев разказва за Станислав Стратиев

Предаване: Панорама, 25.09.2020

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

„Поискайте си живота. Не оставяйте други да го живеят вместо вас. Да мислят вместо вас. Да решават вместо вас. Да избират вместо вас. Да ви казват кого да обичате днес и кого да мразите утре.“

Станислав Стратиев пише тези думи в годините, когато демокрацията, за която е мечтал, му носи само тъга. Драматургът описал „Българският модел“ и автор на сценария за „Оркестър без име“. Отива си преди  20 години в  средата на септември.

С актьора Славчо Пеев ги свързва приятелство от детството. Играли заедно  баскетбол. После се срещнали в театъра. Така за цял живот.

„В 1974-та година той написа пиесата „Римска баня“ и я донесе тук да я прави Нейчо Попов. Това се роди в един период когато 4 или 5 години тука бяха спрени всички български пиеси заради чешките събития през 68-ма. Спряха Радичков, Валери Петров, всички български пиеси. “Римска баня“ беше първото нещо, което след този период излезе. И публиката беше омагьосана...“

Днес си го спомня сякаш е  жив. Смешно-тъжните му пиеси „Римска баня и „Сако от велур“. Елегантния  хумор с „езоповски език“. Сладостта да си говорят „забранени неща“.

„Всичко, което казваше, го казваше абсолютно сериозно. Ние припадахме от смях, а той говори сериозно. Съвсем сериозно, някой случай примерно. Припадаш! Много хубаво чувство за хумор имаше. Истинско. Човешко!"

Пиесите на Станислав Стратиев  разсмиват българите и през демокрацията. Но автора им става все по-тъжен. Така го помни Славчо Пеев.

„Сега ще кажа едни думи дето не зная как ще се приемат, но му беше много ясно какво ще стане в България. И той се промени, стана друг човек. Това, което написа след 90-та година, в него има много тъга..."

„Всички трескаво се опитват да убедят сами себе си, че всичко е наред. Че така трябва. Че всичко е нормално. Но всички знаят, че съвсем не е така. Че това е голяма, поредната лъжа, която сътворяваме всички ние. И то прекрасно разбирайки, че живеем само веднъж на тази земя. Свободни ли сме? ...Били ли сме някога свободни!?..."

В ранните години на демокрацията Станислав Стратиев пише прочутите си портрети на българския характер. Всички се усмихват,  когато четат „Българския модел“, “Българската участ“,“Българската риба“. Изглежда смешно, но все по-тъжно.

„Той беше човек на истината и затова до момента в 83 държави са го играли."

„Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник. В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват. И знаеш, че ги няма. При българския модел ги има, но не са те. И не знаеш какво е..."

„От векове българската риба се лови на чужди въдици. Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.“

Много вода е изтекла. От тези думи на Станислав Стратиев са минали повече от 20 години.

"Ние сме такива хора – искаме да стане нещо по-добро и то се бави, не става, има хора, които не желаят да стане. А България е невероятна страна. Невероятна!"

Славчо Пеев си спомня как през 2013-та сме се срещали на протестите. За интервю. И пак сме си говорили за демокрацията и мътната вода.

Сега сме в друго време. Друго поколение се включва в протестите. Всички искат най-накрая да се избистри водата.

"Да има справедливост тук. Хората да работят спокойно, да има хора, които да  мислят за хората. Да има една група хора, които да водят тази България към нещо добро, защото България го заслужава. Заслужава го!"

За да стане човек друг, трябва най-напред да разбере какъв е всъщност. Колкото по-жестоко и точно разбере истината за себе си, толкова по-бързо ще се промени. Всъщност ние искаме да се промени нашето положение, а не ние самите. Парадоксът е, че докато не се променим ние, няма да се промени положението  ни“.