Спад на износа на вино по време на COVID кризата

Ковид кризата и ограничения достъп до световните пазари доведоха до голямо количество нереализирана българска винена продукция. В опит да минимизират щетите, много от представителите на бранша се ориeнтираха предимно към вътрешния пазар. Според специалисти реколтата от грозде тази година се очаква да бъде една от най-добрите през последните три десетилетия. Остава обаче въпросът дали виното ще бъде продадено.

Ковид пандемията определено предизвика застой в българския винен бранш. Отражението е основно върху продажбите, отчита производителят от пловдивския регион Наталия Гаджева. Преориентиране към онлайн търговията и силно присъствие на родния пазар, колкото и ограничен да е той, са мерките за оцеляване, които са предприели в тази изба.

Производството продължава, то си иска грижи, то си иска разходи. Лозето не пита има ли пандемия, няма ли. Там нещата трябва ежедневно да бъдат обгрижвани. И се надяваме това нещо, което връхлетя целия свят, да свърши по-бързо, за да може всеки от нас да заработи...да развиваве винен туризъм, да разлистваме виното по най-добрия начин, да обогатяваме знанията на хората на тема вино, обяснява Наталия Гаджева, винопроизводител от Пловдивския регион.

Някои от мерките за подпомагане на държавата са довели до частично овладяване на ситуацията, отчитат от сектора, но подкрепата се оказва недостатъчна.

Всеки бранш иска помощ, но виненият бранш е такъв, че той някак си се нуждае много повече от нея, защото трудно се пробива на пазарите с вино. Има много консерватизъм, много стари традиции, много големи играчи. Ако държавата не побутва е много трудно. България е малък производител на фона на другите големи. Но пък напоследък, в последните години изключително много разви качеството на своето вино и има какво да покажем на света и съответно какво да продаваме, обяснява Емил Коралов, член на УС на Българската асоциация на винените професионалисти.

Възможен ключ към успеха, от Асоциацията на винените професионалисти у нас виждат в нова маркетингова стратегия и промотирането на родните сортове като Мавруд, Рубин, Димят и Мискет.

Международните сортове пък са тези, които ни помагат да пробиваме на по-консервативни пазари, такива, които очакват да имат нещо познато. Комбинацията между двете...вървенето напред и с местни, с международни сортове помага на една винена страна да се развива и да стане по-разпознаваема на съответните пазари, смята Емил Коралов, член на УС на Българската асоциация на винените професионалисти.

Винаги сме казвали, че за да един човек популярен в чужбина, той трябва да бъде утвърден в собствената си страна.Искаме всичко това, което правим от сърце, да го дадем на българския консуматор и затова основно сме фокусирани върху ресторанти, върху малки магазини, върху вино барове и естествено имаме доста корпоративни клиенти, допълва Наталия Гаджева, винопроизводител от Пловдивския регион.

Сомелиерът Марин Атанасов е с международен опит в презентирането на бранда "българско вино" на огромни пазари като Германия и САЩ.

Най-образованите винени професионалисти, хора от високо ниво, бяха първите, които обърнаха внимание на българското вино, което автоматично ни насочи към местните сортове, тъй като те потърсиха нещо различно, което да разшири тяхното портфолио и дори да разшири техните знания. САЩ е дин много образован пазар. Трудно се влиза на подобен пазар, но за сметка на това той е пазар, който влияе върху целия останал винен свят, казва Марин Атанасов, сомелиер.

Според Марин Атанасов можем да генерираме интерес към автентичните ни сортове, но въпросът е да се напипат точните канали за дистрибуция.

Първата и най-правилна стъпка е хорека и ресторантьорство, защото тове е място, в което работят образовани винени хора и също така ходят образовани консуматори. Именно този тип консуматори са хората, които посягат към нови райони...Хорека секторът, винените барове, ресторантите с динамична винена селекция и ресторантите с балканска кухня, са тези, които могат да изградят имидж на българското вино, казва Марин Атанасов, сомелиер.

Част от българските производители се опасяват, че доближават до фалита. Добрата новина е, че все повече българи консумират родни вина. Ръстът е бавен, но продължителен, наблюдават от бранша.